Бих казал, че София още не е стигнала Содом. Има един нощен клуб, „Астория“, от който рядко се отклонява погледът на властите, униформени и цивилни. „Астория“ привлича определена клиентела, макар да се говори, че е най-скъпото заведение от този род в света. По-рано там се играеше туист, но вече не.
(Илюстр. 8: Писмо на Антъни Линкън до шефа на Северния отдел, Робърт Мейсън, от 16.07.1963 г.)
Мисля, че Живков си беше поставил задачата да уплаши хората, които критикуваше, и в краткосрочна перспектива вероятно успя. Комунистите не се боят от преувеличения и изопачавания, когато това служи на целите им. Може дори от перверзна лоялност Живков да е сметнал, че ако положението в Съветския съюз е лошо, в България трябва да е по-лошо, не виждайки опасността, че ако се рекламират забранени плодове, може да се увеличи тяхното търсене. Затова бих се поколебал да приема за чиста монета всички примери в речта му. Смятам, обаче, че по същество те са верни. Мисля, че трябва да гледаме на речта сериозно и имаме основание да сме насърчени от нея. Днешните български интелектуалци не са правени по мъченически калъп. Но на студентите и на младежта изобщо може да се разчита да се отърсят по-леко и по-бързо от впечатленията от речта.
Не може, обаче, да изключим възможността за драстични акции на режима и по тази причина мисля, че първият урок за нашата културна политика е да изпълняваме твърдо и постепенно двугодишната си програма, като я допълваме, когато можем. Не бих препоръчал рязък напън, тъй като това би могло да провокира реакция. Вероятно също би било възможно да имаме повече специални предавания на английски език, които не се заглушават и които, с разпространението на английския език в България, биха привлекли слушатели, интересуващи се от съвременни танци и музика, новини за театър, кино, актьори и актриси, спорт, коли, дрехи и прически — накратко, всичко това, което причинява големи грижи на Живков.
През 1963 г. от легацията в София съобщават и за нещо друго, подразнило Живков:
6 май е Денят на овчаря. Преди овчарите носели агне в черквата за благословия. Сега агнетата се благославят от Централния комитет и самият Живков присъствал на среща с овчари. Живков си сложил овчарски калпак и ямурлук и се правел, че свири на гайда. Съгласно историята, в този момент телевизионният оператор показал Живков. Казва се, че той бил силно ядосан и операторът бил уволнен.
От британската легация свързват този инцидент с публикуването на поемата „Легенда за Атила“ във вестник „Стършел“ на 4 октомври 1963 г., чийто автор е Радой Ралин. В интервю за Би Би Си, Радой Ралин каза: „Беше измислено, че снимката го възмутила. Така че аз не съм имал пред вид конкретна снимка, а съм обобщил — може това да е фотограф, може да е художник.“ В доклада на британската легация се казва, че тогавашният председател на Комитета за партиен и държавен контрол, Борис Велчев, който отговарял и за вестниците „Работническо дело“ и „Стършел“, лично позволил на Радой Ралин да публикува поемата „Легенда за Атила“. През март 1993 г. Радой Ралин каза: „Нищо подобно! Борис Велчев е жив, може да потвърди, че я е прочел след излизането. За да излезе след това в «Стършел», Васил Станилов направи номер с Асен Босев, тогавашния редактор. Извика го по телефона, докато поемата се четеше в редколегията. Той не я чу добре и тя излезе.“
След отпечатването на „Легенда за Атила“ британската легация пише в доклада си до Лондон: „Ралин има репутация на ексцентрик и затова може безпрепятствено да прави неща, които по-здравомислещи от него не могат.“ Радой Ралин: „Така значи… Благодарение на ексцентризма осем години стоях без работа. Но дето се казва на български — на чужд гръб и сто тояги са малко. Тогава махнаха и Асен Босев. Изобщо стана голям скандал.“
След като получават доклада от София за поемата па Р. Ралин, във Фории офис коментират: „Българите на практика имали повече смелост, отколкото смятахме.“
През май 1963 г. Патриарх Кирил е награден с орден „Народна република България“ I степен и получава поздравления от Тодор Живков. Същата година, обаче, Великденското богослужение в „Се. Александър Невски“ не минава гладко. На 13 май легацията съобщава:
На 10 май Живков изпрати телеграма до Патриарх Кирил, в която го поздравява за получения орден за „последователна дейност за мир“. Това изглежда е външен белег на официалната политика на толериране на религията. Под повърхността, обаче, картината си остава непроменена.
Богослужението във Великденската нощ в катедралата „Св. Александър Невски“ тази година беше опорочено, както обичайно, от хулигански банди. Те успяха да попречат на обичайната процесия до западната врата. Можеше да се види как палят цигари от свещите и създават умишлено врява и хаос. Стана и сбиване, когато млад грубиян взе стол от балкона на хористите. И всичко това се случи въпреки писмената молба на Патриарх Максим до Министерството на вътрешните работи една-две седмици преди Великден да се позволи на богослужението да протече в нормална атмосфера.