В заключение на доклада си до Форин офис, Ричард Спейт пише:
Реших, че си струва да привлека вниманието ви към тези две статии, защото, макар сами по себе си да не са от голяма важност, те добре илюстрират дълбочините на интелектуалната стагнация, до която е затънал този сателитен режим въпреки предупрежденията и примерите през последните две години от самата Русия и други комунистически среди.
През лятото на 1957 г. се извършват съществени промени в българското ръководство: от Политбюро е отстранен Георги Чанков, като същевременно съставът му е увеличен от 9 на 11 члена. Новите трима в политбюро са Димитър Ганев, Борис Тасков и Боян Българанов. Освен това от Централния комитет са изключени Добри Терпешев и генерал Йонко Панов. Британската легация коментира промените.
Остава общото впечатление, че е имало почти повърхностна промяна, за да се угоди на текущите кремълски директиви. Доколкото може да се съди, целите са:
а) да се консолидира властта зад управляващия триумвират — Югов, Живков, Червенков. Последният беше постоянно активен зад кулисите след номиналното му понижаване през април 1956 г. и сегашното отстраняване от Политбюро на Георги Чанков, който по едно време беше по-високо от Югов в йерархията и бе смятан за заместник на Червенков, ще елиминира един съпернически център на влияние;
б) докато отстраняването на потенциални „национални комунисти“ като Терпешев и Панов и консолидирането на позициите на Червенков и Югов трябва да е неприемливо за югославяните, някои от новите назначения внушават желание за помиряване с тях;
в) отстраняването на бившия шеф на планирането, Чанков, и на министъра на земеделието, Тодоров, може би е замислено като даване на изкупителни жертви за сегашните български икономически трудности. Освен това вероятно има нужда от нови хора, които да прокарат предстоящата децентрализация, както може да се предположи, по нареждане на Хрушчов.
По-рано през годината българското ръководство се среща с Хрушчов по време на посещение през месец февруари. На 1 март британският посланик в Москва, сър Патрик Райли, изпраща доклад до външното министерство в Лондон.
Българската делегация, оглавявана от Югов и Живков, пристигна в Москва на 15 февруари. Вниманието, отредено на тази най-нова група послушни поклонници в комунистическата светиня, беше така подобно на получения прием от други преди тях, че аз не ще ви отегчавам с пълно описание на банкета, гала-приемите и другите празненства за отбелязване на посещението.
Посещението донесе богата реколта от речи, изпълняваща нормата, та дори и отгоре. Както и предишната чехословашка делегация, българите показаха истинско сателитно раболепие и бяха третирани със снизхождение. Те заявиха, че са били специално похвалени за тяхната идеологическа чистота, която те контрастираха открито с мирогледа на Югославия и прикрито с този на Полша. На 18 февруари на обяд в Кремъл Югов самодоволно наруга югославската преса, защото открито изразила разочарование, че в България няма събития, подобни на станалите в Полша и Унгария. „В какво ни обвиняват враговете на социализма си е тяхна работа“ — каза Югов, — „но те никога не ще успеят да откъснат нашата страна от Съветския съюз. Ако те ни наричат сталинисти“ — продължи той, — „защото сме твърди и безкомпромисни спрямо опортюнизма и ревизионизма, то ние приемаме този упрек като похвала.“
В края на посещението на българската делегация се издават съвместни декларации. По тяхното съдържание сър Патрик Райли отбелязва:
В търговското комюнике се говори за съветско-българско сътрудничество в мирното използване на атомната енергия — България щяла да доставя на Съветския съюз уран на „справедливи и взаимноизгодни цени“. В комюнике на двете комунистически партии се говори за важността на тесни консултации между тях и също се поздравява БКП за нейното придържане към принципите и успешното колективизиране на земята. Постоянно се подчертава водещата роля на КПСС като най-опитната комунистическа партия.
Когато този доклад на британския посланик в Москва пристига в Лондон, служителят във Форин офис, Джон Уеринг, отбелязва към него: „Низкопоклоничеството на българското правителство пред Съветския съюз е отвратително, но те си получиха своята награда.“ Междувременно, на 26 февруари, делегацията, водена от министър-председателя, Югов, и от първия партиен секретар, Живков, се завръща в София. Ричард Спейт докладва на Лондон.