Изпиха по една чаша и отидоха в „Савой Грил“.
Джей оживяваше вечерта с развлекателни истории за Холивуд. Дейвид бъбреше дружески за бизнес и политика. Двете жени почти не проговаряха. Лори очевидно беше разочарована, че принцеса Маргарет не беше тук. Пак се оплака, че липсва лед в напитките и често проверяваше грима си.
Накрая Джей каза:
— За Бога, стига си гледала в огледалото, всички знаем, че си красива, и това е причината, поради която се ожених за теб.
Тя се нацупи след думите му и остана дълго време така.
Когато преминаха към кафето, Дейвид каза:
— Хей, какво ще кажете да се отбием на партито, което Конрад дава тази вечер. Обещахме, че ще отидем.
— Аз съм уморена — каза Линда с извинителен тон. — Днес беше първият ден на децата в училище и имах толкова грижи, докато ги подготвя, че се чувствам наистина изтощена.
— Хайде, Линда — каза весело Дейвид. — Ще отидем само за час. — Чувстваше се доста доволен от себе си, поради факта, че беше успял да не се обади на Клаудия цял ден. Малката курвичка — ще й даде той добър урок. А като се обади посред нощ у тях да го накара да ревнува? Щеше да й каже. Щеше да я накара да дойде да се моли за прошка.
— Да, Линда, трябва да дойдеш — каза Джей. — Ще падне истинска веселба, обещавам ти.
— Добре, но само за час — каза тя с неохота.
Тя придружи Лори до тоалетната. Докато си слагаше пудра и руж, Лори каза провлечено:
— Тоя кучи син си мисли, че съм тъпа идиотка. Ще разбере той кой е идиот, когато му взема половината от всичко, което притежава.
— Извинявай? — попита вежливо Линда.
— Такъв е законът в Калифорния — знам добре, че е такъв калифорнийският закон. — После Лори замлъкна и продължи с нанасянето на пореден слой гланц за устни.
Когато пристигнаха на партито, то беше в разгара си. Имаше шейсет-седемдесет души и продължаваха да пристигат още. Огромни маси с храна заемаха едната страна на залата; имаше три бара, разположени стратегически, и състав от шест души, под чиято музика хората танцуваха.
Пробиха си път до най-близкия бар и си поръчаха пиене. Оказа се, че Джей познава доста от присъстващите. Запозна приятелите си с тях и скоро Дейвид беше увлечен настрани в един разговор.
— Ела с мен да намерим Конрад — каза Джей на Линда. — Трябва да му кажа, че съм се появил за малко.
Откриха Конрад седнал на маса да яде шоколадов сладолед и да пие чист бърбън. Клаудия беше до него — облечена в яркочервена набрана рокля с безброй изкуствени диаманти.
Конрад раздаде щедри поздравления и ги покани да седнат.
— Помниш ли мисис Купър — Линда? — попита Джей.
— Да, да, какво ще кажете за партито? Знам как се правят такива неща, а?
— Определено знаеш — каза Джей с възхищение.
— Здрасти, мисис Купър — рече Клаудия, завалявайки думите си. От няколко часа пиеше обилно. — Тук ли е мистър Купър?
— Защо? Да — каза Линда. — Искате ли да се видите с него за нещо?
— Да, всъщност искам. — Неочаквано бутна без да иска чаша върху масата. Тъмния алкохол направи голямо мокро петно върху покривката. — Искам да му кажа какво може да направи с оная скапана реклама за „Красивата Девойка“. Да си я навре в задника — ето това може да направи с нея. — Хлъцна.
Линда заби в нея студен поглед.
— Ще се погрижа да получи съобщението, скъпа — рече тя и се обърна да разговаря с Джей.
Клаудия стана.
— Мисля, че сама ще му предам това гадно съобщение — изфъфли тя и се отдалечи с несигурна, лъкатушеща походка.
— Какво й става? — попита Линда.
Джей вдигна рамене.
— Не знам. Какво й става на твоята приятелка, Кон?
Конрад се засмя:
— Тая май се е побъркала. Обещах й малко участие в един филм. И сигурно си е внушила разни неща.
— Какво участие?
— Какво ще кажеш за една полугола мацка, застанала до надписите — нещо като робиня с разкъсана рокля. Тая хлапачка има страхотно тяло и ако излезе достатъчно фотогенична, ще я ползваме. К’во ш’каеш?
— Чудесно — каза Джей усмихнат. — Звучи, като че ли има много висока класа!
Линда стана от масата.
— Извинете ме за минута — каза тя. Обиколи залата, търсейки Дейвид, но не можа да намери нито него, нито момичето. Въздъхна. Вероятно няма нищо особено, помисли си тя, тая тъпанарка беше просто пияна.
Зърна Лори, наобиколена от група мъже обожатели, и се приближи. Лори говореше:
— Там, откъдето идвам, към жените се отнасят като към дами. Виждате…
— Виждала ли си Дейвид? — прекъсна я Линда.
— Да-а — хвърли едва забележим поглед към Линда. — Излезе на терасата.
Глупаво е, помисли си Линда, не трябваше да го търся така, изглежда много детински. Отиде на терасата и видя, че е пуста.