Точно като се връщаше обаче, чу ниско гърлено хихикане. Огледа се пак из терасата и видя в другия ъгъл двойка, вкопчила се в гореща прегръдка.
Използвайки прикритието на близките сенки се приближи до тях. Момичето дърпаше главата на мъжа надолу към гърдите си, които напираха да изхвръкнат от роклята й. Галеше го интимно.
— Ти си най-щурата, Клаудия — избоботи той. — Най-добрата на всички времена. — Сега той дръпна роклята й надолу и тя се смъкна на кръста й. — Толкова ми липсваше. Една нощ без теб беше като истинско убийство.
Шокирана и слисана Линда се отдръпна от тях. Това беше Дейвид. Нейният неверен, лъжлив съпруг.
Успя да намери сили да се върне в салона и зашеметена се насочи към входната врата.
Джей я сграбчи за ръката.
— Какво има? Изглеждаш ужасно, какво се е случило?
Тя го погледна, но очите й не виждаха.
— Трябва да се махна оттук — смотолеви тя, оттласквайки ръката му, и се отправи отново към вратата.
Той отново я хвана здраво под ръка и я отведе до най-близкия бар.
— Дамата желае едно голямо бренди, бързо — каза той. — Сега, кажи ми какво се е случило. — Стисна я за ръката. — Кажи ми — повтори той с по-мек тон.
Тя го погледна. Погледът й беше изпълнен с уплаха.
— Подозирах, че изневерява — може би понякога, по време на командировките си — но сега, когато съм съвсем до него… Просто е ужасно.
Сервитьорът й подаде брендито и тя отпи големи глътки.
— Аз, аз търсех Дейвид. Исках да го предупредя за оная пияна уличница. Лори ми каза, че е на терасата. Излязох и той беше там с нея. Натискаха се — роклята й беше наполовина съблечена. Говореха си едни такива неща…
— Ох, Господи — каза Джей. — Тоя тъп кучи син. Виж какво, момичето беше пияно. Навярно той се е опитвал да се отърве от нея.
Погледът на Линда се изпълни с презрение.
— С думи като „една нощ без теб беше като истинско убийство“ ли?
— Какво искаш да направиш? — попита Джей. — Да те закарам ли у вас?
Тя поклати глава отрицателно:
— Какво мога да направя? Това е край за мен. Свърших с него. Искам развод. — Гласът й трепереше. — Никога повече не искам да разговарям с него.
— Виж какво… не е добре да вземаш решения, когато си разстроена. Нека те заведа у вас. Веднага ще се върна обратно тук и ще разговарям с Дейвид. Ще му кажа да не се прибира довечера.
Тя се засмя горчиво:
— Кажи му въобще да не се прибира в къщи. Кажи му да си върви с неговата „най-добра за всички времена“ малка курва. Кажи му, че може да прави каквото си иска, защото вече не ми пука. — Отпи още една голяма глътка бренди. — След миг ще започна да плача, моля те, изведи ме оттук.
Взеха такси до хотела. Линда се притесняваше да не би Лори или Дейвид да забележат, че ги няма, и Дейвид да се втурне да я търси у дома, но Джей я успокои:
— Ще се върна на партито след час и ако той е забелязал, че те няма, може да си сигурна, че само ще се оглежда наоколо. А Лори — тя дори няма да разбере, че съм отсъствал.
Когато пристигнаха у дома й, Линда въздъхна:
— Толкова съм притеснена — да те занимавам със себе си, да ти досаждам и всичко останало. Цялата ситуация е толкова ужасна.
— Не се притеснявай. — Хвана я за ръката утешително. — За твое успокоение и аз самият се озовах веднъж точно в същата ситуация. В Холивуд, на едно страхотно парти, първата ми жена, Джени, изчезна. Претърсих навсякъде и накрая я намерих в леглото с домакина. Както виждаш, наистина те разбирам.
— И какво направи?
— Постъпих глупашки. Дадох й още един шанс. Веднъж се прибрах един ден по-рано и я намерих да се друса с момчето, което разнася стоки по домовете.
Продължиха да седят, без да проговорят още известно време, след което Джей каза:
— Предполагам, че за някои хора една жена или мъж са достатъчни, но не за всички хора, които аз познавам. Мисля, че човек получава в живота това, което заслужава. Аз съм женен три пъти — всеки път за красиво момиче с мозък, колкото на заек. Това трябва да е някакво мое заболяване — все се женя за красиви, но глупави жени.
Линда се поколеба:
— Аз… аз тази седмица изневерих на Дейвид. За първи път от единайсет години. Толкова се срамувам сега за това. Беше с едно момче… двайсет и две годишно момче — не знам защо… — Гласът й постепенно заглъхваше. — Дейвид не беше ме докосвал от месеци. Бяхме толкова отчуждени, въобще не се прибираше в къщи. Случи се просто така. Предполагам, че съм толкова виновна, колкото и той.
— Никога не се чувствай виновна. Какво може да ти помогне това? Сега заспи спокойно, без да мислиш за нещата и виж как ще се чувстваш сутринта. Имаш малки деца, така че не вземай прибързани решения.