Майка й поиска тя да остане при тях за постоянно.
— Продай си къщата — настоя тя. — Тук има достатъчно място за теб.
Линда отхвърли предложението. Родителите й бяха само временно убежище, и въпреки че мисълта беше изкушаваща, оставането щеше да е грешка. Щеше да се погребе там, да се задуши, да угасне. Майка й щеше да се грижи за всичко, дори за възпитанието на децата. Линда щеше да се превърне в голямата дъщеря на семейството.
Един съботен следобед на прага на къщата се появи Дейвид. Виждаше го за пръв път, откакто се разделиха.
— Опитах се да ти се обадя в къщата. Бях се притеснил — каза той. — Помислих, че си тук и дойдох.
Тя отвърна с приповдигнат и студен тон:
— Защо първо не се обади? Защо дойде така изведнъж?
Той се почувства много неловко. Странно беше Дейвид да търси думи да се изкаже — той, който обикновено беше толкова уверен в себе си.
— Исках да видя децата. — В гласа му се появи нотка на възмущение. — Мога да ги виждам, както знаеш. — Изглеждаше отслабнал и уморен. — Напуснах Клаудия — смотолеви той.
Тя го погледна безстрастно:
— Нима?
— Изглеждаш страхотно — каза той.
Наистина изглеждаше. Кожата й беше добила приятен тен от разходките на открито, а косата лъщеше на слънцето — беше несресана и хваната небрежно отзад с панделка. Беше елегантна в леките летни панталони и небрежната си риза.
Тя посочи навън и каза:
— Децата са в градината. Ще ги извикам тук.
Той сложи ръка на рамото й и каза:
— Казах, че напуснах Клаудия.
Тя отхвърли ръката му неспокойно.
— Чух те още първия път, като го каза, Дейвид. Ще доведа децата. — Бързо излезе от стаята.
Той остана целия следобед, бъбрейки си приятелски с родителите й, развличайки децата с всякакви игри.
Дейвид пак се прави на очарователен, помисли си Линда потиснато. Иска ми се да си отива.
Накрая той си тръгна в шест часа. Майка й поиска да го покани да остане за вечеря, но Линда й изсъска:
— Да не си посмяла. — „Очарованието“ му й беше въздействало.
— Той наистина те иска пак — каза майка й, след като той си тръгна.
Всъщност тя казваше — защо ти не се върнеш обратно при него. Линда разбираше.
Баща й беше по-малко прям:
— Това момче се нуждае от баща — рече той, когато Стивън си играеше с него преди да си легне.
Майка й каза по-късно:
— Горкият Дейвид, изглежда толкова нещастен. На Линда вече й дойде много. Те просто не разбираха. Мислеха й доброто, но тя се беше наситила достатъчно.
На другата сутрин — понеделник — им каза, че се връща в Лондон. Опакова багажа си и с децата се качи на влака, докато майка й плачеше, а баща й нареждаше грубовати мъдри съвети.
Беше радостна, че се върна отново в къщата си. Децата също бяха радостни, че отново са със своите книги и играчки и отново викове като „супер“ или „това си е мое“ звънтяха из цялата къща.
Ана й даде списък с бележки, оставени от телефонни обаждания, между които имаше две обаждания на Джей Гросман. Беше си оставил номера. Тя не му се обади. Поразмисли, но реши, че ако той наистина иска да я види, ще звънне отново.
Беше се обаждала и Моника. Не бяха разговаряли от развода, защото тя и мъжът й бяха приятели на Дейвид. Обади й се.
Моника остана много зарадвана:
— Мила — възкликна тя, — давам малко вечерно парти и бих изпитала най-голямо удоволствие, ако дойдеш.
Линда се поколеба:
— Кога?
— Утре вечер. Трябва да те видя, мина толкова много време. Ще дойдеш ли?
Тя се поколеба отново:
— Не знам. Поканила ли си Дейвид?
— За каква ме взимаш? Разбира се, че не. Сега вече не искам други извинения. Ще се видим утре, в осем часа. Не закъснявай.
Линда реши, че може да бъде весело. Моника винаги канеше интересни хора. Щеше да отиде на фризьор и после да си купи нова рокля. Наставаше време да започне да излиза отново.
Клаудия влезе в задната част на студиото на Джайлз и се изтегна небрежно на едно канапе: Той усърдно фотографираше някаква безлична брюнетка, облечена единствено в дълги сребристи чорапи.
Клаудия се прозя:
— Защо, по дяволите, не вдигаш слушалката на проклетия си телефон? Можеше да ми спестиш идването дотук.
Джайлз не отклони поглед — беше се концентрирал изцяло върху модела. След няколко минути спря, каза на момичето да си почине и отиде при Клаудия. Запали цигара и я пъхна в устата й.
Тя дръпна дълго, задави се и се закашля.
— Исусе Христе! Да пушиш марихуана по това време на деня! Прекаляваш!