Какво, по дяволите, се бе случило в „Черният трън“? И къде беше Сайдър?
Поколеба се долу на площадката, загледан в тежката дървена врата на бара. Никога не стъпваше там, когато правеше бизнес, не беше безопасно. Ако стражата забележеше, че се прибира в „Черният трън“ като у дома си, нямаше да ги оставят на мира със Сайдър. Освен това след преживяванията с двете мистериозни врати на горния етаж не бе сигурен, че иска да разбере какво става зад нея. Но трябваше да намери някакъв отговор. Прекръсти се суеверно и бутна вратата.
На пода на кръчмата се търкаляха разцепени мебели. Стените бяха прорязани от дълбоки следи и нашарени с дупки сякаш от дращенето на чудовищни нокти. Всички огледала бяха изпочупени и разпиляни, навсякъде се търкаляше разбита стъклария. Кат стоеше неподвижен на вратата, смразен от ужас, и не вярваше на очите си. Огледа се бавно, като се опитваше да възприеме размерите на катастрофата. Дългият дървен бар бе разцепен от единия до другия край. Столовете и масите бяха преобърнати, сякаш вилнеещ ураган бе помел всичко в кръчмата. Върху пода бяха разляни вино и бира като огромни и тлъсти лъскави капки кръв. Всички прозорци бяха изпотрошени, а лампите и фенерите бяха пръснати. Мъждива светлина се процеждаше единствено от пушещите огньове, които горяха тук-там сред руините. И навсякъде по странен начин се движеха сенки, които някога са били мъже и жени. Някои седяха, апатично облегнати върху стените или катурнатите маси. Устата им бяха зинали широко, а очите им не издаваха нищо. Други лежаха проснати по гръб, невиждащо втренчени в тавана, а петите им барабаняха по пода. Мнозина се бяха сгушили в импровизирани подслони, с примижали очи и широко разтворени уста, издавайки пронизителни писъци, които Кат не можеше да чуе. Неколцина мъже и жени лежаха мъртви сред останките в средата на помещението, макар че нямаха видими рани по телата си.
Той пристъпи бавно напред. Надникна зад бара и потрепера. Барманът бе предал Богу дух с ръце, притиснати до ушите. Кат долови движение с периферното си зрение и рязко се извърна, готов да побегне или да се бие, ако е нужно. Сайдър бе прекрачила през вратата и гледаше шокирана и изумена. Той бързо си проправи път да я посрещне, като стъпваше внимателно сред множеството проснати тела. Протегна към нея ръце, за да я прегърне и тя се притисна към него, заровила в рамото му лице. В следващия миг се изправи и леко го отблъсна. Огледа се из разрушената кръчма и въпреки че лицето й бе ледено и сурово, раменете й бяха тежко отпуснати от покруса.
— Свършено е с мен — промълви тя тихо. — Няма начин да събера достатъчно пари, за да възстановя разрушенията. Какво се е случило, докато ме е нямало? Сякаш е паднала бомба. Бомба или полтъргайст. Проклятие! Проклятие! Кат, наблюдавай кръчмата, докато отида за лекар. Може би някой от тези клетници ще ни каже какво се е случило.
Кат кимна нещастно, тъй като не беше особено въодушевен от идеята да остане сам в „Черният трън“, но докато се колебаеше, Сайдър бе вече излязла. Той потръпна, огледа се безпомощно и приседна да чака край отворената врата.
В обгореното сепаре в дъното на кръчмата Джейми Роял и Сузане дю Волф лежаха мъртви, проснати върху масата.
Мери Тифона3 бе пристигнала в Пристанището на мъглите.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАМА ВОИНИ
Къщата на Доналд Роял се намираше близо до вътрешната граница на Търговския квартал, недалеч от Звездното пристанище. Когато се премести навремето в нея със съпругата си, тя бе в едно от най-привлекателните места в Пристанището на мъглите, ала това бе преди много години. Сега фасадата й бе стара, олющена и полусрутена и се нуждаеше от основен ремонт, както и околните жилищни сгради. Някогашните големи къщи се бяха превърнали в мизерни квартири за даване под наем и бордеи, а старият театър бе деградирал до покрит пазар. Заможните и амбициозните отдавна се бяха преместили в други, по-изискани части на града, но Доналд и жена му си останаха тук. И двамата винаги бяха хранили обич към дома си, а след смъртта й той не искаше и да чуе за преместване, освен това къщата бе негова собственост и той нямаше намерение да я заменя, само за да плаща данък на капризите на модата.
3
Тифон — у древните гърци Митично, стоглаво огнедишащо чудовище, победено от Зевс и притиснато с планината Етна на остров Сицилия; според митологията изригването на вулкана били огнените пламъци на това чудовище. Бел.ред.