Госейн мълчеше.
За пръв път проблемът с допълнителния му мозък бе ясно определен по единствения възможен рационален начин — чрез анализ и сравнение. До този момент представата му за себе си беше смътна и идеалистична. Тя бе смущаваща само защото новото сиво вещество не показваше никаква дейност, нито пък каквито и да било реакции. Ала надеждата винаги просветваше през неяснотата на обърканите картини. Разумът му беше дал известно количество арогантност и сила в по-тежките моменти от неговата кратка кариера като потенциален спасител на цивилизацията. И някъде вътре, разпространяваща се навярно из цялата му нервна система, той чувстваше гордост, че е повече от хомо сапиенс. Тя щеше, разбира се, да остане. Нормално е да се гордееш с физически или умствени качества, дошли съвсем случайно. Но другото, доколкото се отнасяше до по-нататъшно развитие, щеше да отнеме време.
— Ако вие сте истинска мутация, човек след човека — промълви психиатърът, — и се стигне до избор между вашето спасение и оставянето на тази галактическа армия да нападне една мирна цивилизация, тогава бъдете сигурен, че аз ще предпочета вас. А те — мрачно се усмихна той — ще имат своята възможност да проведат тест дали не-А може да бъде унищожена от първото бедствие.
— Обаче венерианците не знаят — намери гласа си Госейн. — Те дори не подозират.
— Въпросният факт — рече Лорен Кейр — подчертава дебело какъв трябва да е нашият следващ ход. Бъдещето ни зависи от това дали ще успеем да избягаме оттук преди зазоряване или не. Което — ученият се изправи с удивителна младежка лекота — ни връща веднага към приятеля в леглото.
Бе лесно да се мисли отново за скорошна и смъртна опасност.
XVII
В собствените си нервни процеси ние копираме животните… При нас такива реакции водят до неоцеляване, патологични състояния на обща инфантилност, незряло лично и публично поведение… Колкото една нация или раса е по-развита технически, толкоз по-жестоки, по-безмилостни, по-хищни и по-комерсиализирани са склонни да стават нейните системи… само защото продължаваме да мислим като животни и не сме се научили да разсъждаваме логично, както подобава на човешки същества.
Джон Прескот, галактически агент. Дотолкова бе приемливо установяването на самоличността му. Мъжът почиваше върху леглото и ги наблюдаваше. Неговата руса коса изглеждаше странно белезникава под силните лампи. Слаба презрителна усмивка се криеше в гънките на бърните въпреки леко издутата кърпа в устата му.
— Знаете ли, тук има нещо ужасно — каза с отвращение Госейн. — Този човек позволи жена му да бъде убита при трагично произшествие. Това беше напън да ме убеди в своите bona fides11. Подведе ме фактът, че някога той е вярвал отчасти във философията на не-А. Допуснах също, че смъртта първо на „X“ и Харди е чиста случайност. Но сега си спомням, че направи пауза, преди да посегне към Торсън, и ми даде време да го обезоръжа. С други думи, Прескот унищожи двамата мъже от Земята, използвани като фронт от космическата империя, с което чисто и просто остави галактически хора да контролират земното правителство. — Госейн затвори очи. — Минутка, размишлявам за игрите. Очакваше ли се от тазгодишните игри да излъчат приемник на президента Харди? — Той отвори клепачи. — Кой води в момента? Кой е лидер?