Но да се възползвам от онова неувяхващо клише.
Бъдещият фантаст е роден в град Уинипег, Южна Канада, през 1912 година. Израства като твърде впечатлително дете, омагьосано от приказките, комиксите за Марс и списанието-пионер „Амейзинг Сториз“, Когато баща му загубва работата си, ученикът Алфред е принуден да изостави всички мечти за системно образование. После пробва различни поминъци — фермер, шофьор на камион, чиновник — и се залавя с журналистика. Междувременно създава разкази от типа изповеди на младия господин или истории за любовта. Прощъпалникът му в Тера фантазия е „Черният разрушител“ (юли 1939). Тази повест за подобния на котка чуждопланетец, който владее вибрационните свойства на метала и преодолява стоманени стени, бързо го издига сред челните редици на довоенното поколение.
Печата много, спечелвайки си име на един от тримата великани в т.нар. „златен век“ на американската фантастика (другите са Робърт Хайнлайн и маестро Азимов).
От 1944 той се смята за гражданин на САЩ, където живее и досега, а малко по-късно започват проблемите с очите му. През въпросния период най-вече преиздава, станал ревностен глашатай на някои модни тогава течения. Например, повлиян от Рон Хабърд, доста време ръководи местен център по дианетика и сайентология. Увлича се също от умствената основа на зрението. Ала в края на 70-те години настъпва поврат — неговото дълго мълчание на белетристичния фронт се сменя с бурен поток от нови книги.
Тоя писател с холандска жилка има изключително богато творчество.
Той си е изковал славата на спец в дълбокомислената космическа опера, която съчетава стремително действие с определени любими идеи. На първо място между тях е вярата му във всемогъществото на Негово величество човека. Ван Вогт пише за какво ли не: мутанти, безсмъртие, интегрално познание, извънземни (при тяхното конструиране е особено пищен)… Обича да обединява противоположности — ракети и мечове, телепатия с примитивни растения, компютри сред дворцов блясък. Не е чужд на известен мистицизъм, съвсем не вижда бъдещето в розови багри и неведнъж е говорил за световна промяна, прибягвайки до услугите на псевдонауки.
Даже най-върлите фенове се затрудняват, щом трябва да уточнят броя на произведенията му.
Работата е там, че Алфред ван Вогт пръв въвежда фиксацията. В такива случаи той взема свои стари разкази, дописва свързващи части и ги съшива в романи. После от това откритие се възползват Блиш, Азимов, Стърджън. И все пак нека (сякаш текат върху монитор!) упоменем някои книги на майстора. Тръгваме от неговите най-ранни епоси „Планети за продан“, „Крилатите хора“ и „Слан“; продължаваме с дилогиите за Империята на атома и Оръжейните магазини на Ишър; за да довършим огледа с „Пътешествието на космическия Бигъл“, „Войната срещу рулите“, „Компютърно око“. От сборниците му бихме изтъкнали „Направление вселена“, „Повече от свръхчовек“, „Загуби: 50 слънца“, „М33 в Андромеда“… Щедър талант, сътворил редица шедьоври, на които дори заглавията сладко излъчват въображение!
Накрая, според желязната рецепта за послесловия, ще кажа няколко думи относно „Светът на не-А“.
Разбира се, аз съм доста улеснен от встъплението на самия автор. Ще поясня, че през 1984 година Ван Вогт превръща в трилогия своя знаменит не-Аристотелов цикъл. Критиката определя романа, който държите, като един от най-вълнуващите в жанра — такива творения излизат веднъж на десетилетие. И сега писателят доказва очарователната си атрактивност, ненадминатото умение да строи интрига, оставяйки поле за фантазията на читателите.
Въобще онова, което споменах за „Чудовището“, важи в пълен размер и тук.
С уникалния образ на Джилбърт Госейн Алфред ван Вогт метафорично ни подсеща върху какъв връх стоим всички ние — върху айсберг, изграден от вселенските загадки и тайните на човешката душа. Силно впечатлява острият философски привкус на книгата, скрепен даже с оригинално подбрани мота към главите. Подобна струя (вярвам, че не греша) родее американеца с мислителя Лем. Пряко повлиян от реалността е и семантичният пласт в повествованието. Да си призная, отначало смятах граф Корзибски за плод на авторовия ум, дори за ловка мистификация, обаче допитването до Интернет избистри случая.
В скоби бих прибавил, че отделни научно-технически детайли днес изглеждат остарели, ала такава е съдбата и на най-гениалната фантастика. Затова пък в тях диша ароматът на времето.