— Успокойте се! — викна Деймън, хвана този-онзи за рамото и се опита да ги задържи, но приливът се увеличаваше, тела се блъскаха едно в друго, мъже, жени, деца, вече бе невъзможно дори да се измъкне оттук. Вратите бяха задръстени от хора, които се опитваха да слязат надолу.
— Към доковете! — чу той викове.
Те подействаха като искра на фона на червените лампи за тревога, които светеха по таваните, и на предположението, което разпалваше духовете из Пел, откакто бяха дошли войниците — че някой ден щеше да се стигне дотам, че станцията бе нападната, че се извършваше евакуация. Масите напираха надолу и нямаше как да бъдат спрени.
2
„Норвегия“: 11:05 ч
КФХ/РИЦАР/189-8989-687/СПОКОЙНОСПОКОЙНОСПОКОЙНО/СКОРПИОНДВАНАДЕСЕТ/НУЛАНУЛАНУЛА/КРАЙ.
Малори въведе потвърждение и се обърна към Граф, като махна широко с ръка.
— Действайте! — препредаде Граф и сигнал „Старт“ се разнесе из кораба. Замигаха предупредителни светлини, видими и от доковете. Войниците отвън свършиха с разкачането на свързващите ръкави.
— Не можем да ги вземем — каза Сигни, когато Дей Джанц се обади развълнувано по интеркома. От нея не се очакваше да зареже хората си. — Ще се оправят.
— Ръкавите са чисти — провикна се Граф, без да използва интеркома.
От „Европа“, която бе зарязала войниците си и вече излизаше навън, бяха дали сигнал „старт при готовност“. „Пасифик“ се откъсна. Ездачът на „Тибет“ все още се носеше насам, следвайки вълната на оригиналното съобщение, потвърждавайки с присъствието си това, което „Тибет“ вече бе предал. А това, което ставаше в покрайнините на планетната система на Пел, вече бе толкова остаряло, колкото и светлинният сигнал, с който пристигна съобщението — кораби бяха навлезли в системата преди повече от час. Лампичките по главния контролен панел на „Норвегия“ мигаха в зелено, образувайки непрестанни светлинни вълни. Сигни освободи захвата и откачи кораба от дока, докато войниците, които бяха успели да се качат на борда, все още бързаха да се приберат на безопасно място. За момент „Норвегия“ остана в безтегловност, придвижвайки се под леките тласъци на насочващите двигатели и на доковите изтласквачи, продължи да се върти заедно с външната си рама и включи главния двигател на такова близко разстояние, че направо обра клиренса на „Австралия“ и навярно вдигна тревога из цялата Пел. Кръстосвачът придоби силно ускорение, докато вътрешният му цилиндър влезе в синхронизиция за бойно положение, въртейки се, за да компенсира натоварванията — тежестта упражни своя натиск върху хората, отпусна ги, отново рязко ги притисна към пода.
„Норвегия“ се насочи навън, докато на по-ниска равнина се намираха струпани търгарски кораби, „Европа“ и „Пасифик“ бяха пред нея, „Австралия“ се откъсна отзад. „Атлантик“ щеше да тръгне всеки момент, докато Кеу от „Индия“ все още бе на станцията, придвижвайки се към кораба си, а Пори от „Африка“ се намираше долу на планетата. „Африка“ щеше да излети под командването на лейтенанта си, да се срещне със сондата на Пори, издигаща се от Тамдолу и в най-добрия случай да пази тила им.
Очакваше ги неизбежното. Онзи ездач се носеше само на няколко минути след съобщението на „Тибет“, просто за подсигуряване. Сега до тях стигаха информации както от него, така и намесата на по-нататъшни предавания от самия „Тибет“. Добави се и гласът на „Северен полюс“, едновременно с тревогата, вдигната от милицейските кораби, които се намираха безпомощни в траекторията на нападението. „Тибет“ се бе впуснал в бой, като се опитваше да накара пристигащата флота да намали скоростта си, за да се занимае с него. „Северен полюс“ правеше маневра. Търгарските кораби, изпълняващи ролята на милицейски патрули, променяха курса си, но те бяха бавни, предназначени за пренасяне на товари на къси разстояния, и изглеждаха сякаш замръзнали на място в сравнение със скоростта на влетялата в системата флота. Но те можеха все пак да я забавят, ако им стискаше. Ако.
— Ездачът се връща обратно — рече в ухото й гласът на сканоператора.
Видя го на екрана. Ездачът бе получил потвържденията им преди минути и бе променил посоката. Сега те виждаха маневрата му, отразена в изображението на сканера. Компютърът на далекообхватния сканер бе допълнил останалите точки от кривата, а обслужващият го оператор бе предугадил останалото, преценявайки човешките намерения. Размитата жълта лента, която се отдалечаваше от червената крива на приближаване, представляваше новата оценка на далекообхватния сканер за позицията на ездача. Старата предполагаема траектория изсветля до бледосиньо, остана просто като предупреждение да се провери този курс на приближаване за всеки случай. Кръстосвачите се носеха в изходна равнина под тази крива, докато навлизащият в системата ездач трябваше да се насочи към надира. И всичките кораби се движеха заедно, един подир друг по един и същи маршрут.