Сигни хапеше устни, следейки мониторите на сканера и на комсистемата, за да разполага с актуална информация за всички събития в сферата на обхвата им, недоволна, че Мазиан ги бе изкарал навън само по един вектор. „Хайде — помисли си тя, усещайки в устата си горчивината на вече преживяна една катастрофа, — не прави пак като край Викинг. Дай ни няколко възможности, човече.“
КФХ/РИЦАР/189-9090-687/ДЕВЕТИДЕВЕТИДЕВЕТИ/СФИНКС/ДВЕДВЕДВЕ ТРОЙКА/ДВОЙКА/ЧЕТВОРКА/ЯТО/КРАЙ.
Нова заповед. На последните кораби бяха дадени други вектори. „Пасифик“, „Атлантик“ и „Австралия“ се насочиха по нови курсове, формацията се разтвори бавно като цвете, за да изгради щит на системата.
3
Пел: офис на станционния управител
ТЪРГАРСКИ КОРАБ ЧУКЪТ ДО ВСИЧКИ КЗК4 В БЛИЗОСТ/ПОМОЩПОМОЩПОМОЩПОМОЩ/ПРИСТИГАТ КРЪСТОСВАЧИ НА СЪЮЗА/ДВАНАДЕСЕТ КРЪСТОСВАЧИ КРАЙ НАС/ПРАВИМ СКОК/ПОМОЩПОМОЩПОМОЩПОМОЩ…
ЛЕБЕДОВО ОКО ДО ВСИЧКИ КОРАБИ/БЯГАЙБЯГАЙБЯГАЙБЯГАЙ…
КЗК ТИБЕТ ДО ВСИЧКИ КОРАБИ/ПРЕПРЕДАЙ/…
Съобщението бе датирано от преди повече от час, разпространяваше се из системата, препредавано от комстанциите на всеки кораб, който го бе получил, и продължаваше да се носи като ехо в лудница. Анджело се наведе над клавиатурата и се свърза с доковете, където изненадата от масираното изтегляне все още изкарваше по тревога обслужващите бригади. Но военните екипажи се бяха справили сами, по своя собствена процедура, осигурявайки незабавно напускане на доковете. В центъра за управление цареше хаос, като все още имаше опасност от равновесна криза, ако системите не успееха да компенсират едновременното отлитане. Нестабилността бе осезаема. Комвръзките бяха задръстени. А ситуацията по периферията на слънчевата им система се бе развивала в продължение на близо два часа, докато съобщението се бе движило към тях със скоростта на светлината.
По доковете се забелязваха останали войници. Повечето вече се бяха качили на борда и се бяха барикадирали на корабите, но някои не бяха успели. Военните канали, минаващи през станцията, ехтяха от неразбираеми съобщения и сърдити гласове. Защо бяха изтеглили войниците, защо се бяха забавили да натоварят тези, които могат, когато идваше нападение, след като можеха да използват свободата на Флотата да отлети, изоставяйки ги. По заповед на Мазиан…
Емилио, помисли си той разсеяно. На картата на Тамдолу върху екрана на лявата стена мигаше точка, която представляваше планетната сонда на Пори. Анджело не можеше да се обади, никой не можеше — по заповед на Мазиан за мълчание по комканалите. „Не напускайте строя“ — бе нареждането, с което от станционното управление на полетите се обърнаха към висящите на орбита търгарски кораби. Единственото, което можеха да им кажат. От търгарите, намиращи се в док, пристигаше поток от запитвания по интеркома — по-бързо, отколкото операторите успяваха да им отговорят с молба да ги оставят на мира.
Всичко туй трябваше да е заради Съюза. „Както се очакваше“ — му бе отговорил Мазиан в рамките на пряката връзка, която Константин бе успял да установи с него. От няколко дни капитаните стояха близо до корабите си, войниците бяха нагъчкани в неудобните условия на борда. Това обаче не бе от уважение към станцията, не бе в отговор на исканията й да се изтеглят войниците от коридорите.
Готови за изтегляне. Готови за изтегляне въпреки всички обещания.
Посегна към бутона на интеркома, за да се обади на Алисия, която може би следеше всичко, каквото ставаше, на екраните…
— Сър — обади се по интеркома секретарката му Милс. — Службата за сигурност ви моли да отидете в комцентралата. Долу в зеления сектор се е създала ситуация.
— Каква ситуация?
— Тълпи, сър.
Скочи от стола и грабна сакото си.
— Сър…
Константин се обърна. Вратата на офиса му се отвори без искане на разрешение, докато Милс възразяваше срещу нахълтването на Джон Лукас, съпроводен от още един мъж.
— Съжалявам, сър — извини се секретарката му. — Мистър Лукас настояваше. Казах му…