Войниците изкараха Деймън и Джош навън, в коридора. Няколко души стояха пред бара на Нго да наблюдават, докато ги отвеждаха, и Константин обърна лице настрани, засрамен от публичността на арестуването му.
Помисли си, че ще ги откарат на корабите от другата страна на дока. Но когато те завиха покрай ъгъла, водещ към доковете, и се насочиха наляво, разбра, че отиват другаде. Войниците бяха завзели за себе си един бар, нещо като щабна квартира, място, което цивитата избягваха.
Музика, опиати, алкохол — всичко, което можеше да се предложи от страна на цивитата, се виждаше тук. Деймън оглеждаше вцепенено помещението, в което ги бяха вкарали, изпълнено с ниско стелещ се дим и гърмяща музика. Вътре имаше и бюро, колкото и невероятно да изглеждаше, следа от нещо официално. Войниците ги закараха до него и един мъж, който носеше чаша, седна зад бюрото и вдигна поглед към тях.
— Виж какво си хванахме! — заяви водачът на групата, която ги бе довела. — Флотата издирва тези двамата. Единият е Константин. А тук си имаме един съюзар. Пренастроен, както се носи слух, но Пренастройка е била извършена на Пел.
— Съюзар значи. — Сержантът на бюрото погледна покрай Деймън, усмихвайки се злорадо на Тали. — Как човек като теб е успял да дойде на Пел? Сигурно има какво да ни разправиш, съюзарино?
Джош не каза нищо.
— Аз обаче имам — обади се суров глас от вратата, способен да разклати стените. — Той е собственост на „Норвегия“.
Смехът и разговорите спряха, макар не и музиката. Новодошлите, носещи брони за разлика от повечето тук, се придвижиха с рязкост, която стресна останалите.
— „Норвегия“ — измърмори някой. — Махайте се оттук, копелета от „Норвегия“!
— Как ти е името? — изрева новодошлият.
— Или ще ни застреляте всичките? — обади се някой друг.
Ниският мъж със силния глас натисна бутона на комапарата върху рамото си и каза нещо, което музиката заглуши, обърна се и махна с ръка на дузината войници след себе си, които се разпръснаха. После огледа останалите, като очите му бавно обходиха залата.
— Никой от вас не е в състояние, в което да върши нещо. Почистете този бърдак! Ако тук има някои от нашите хора, ще им съдера кожите. Има ли?
— Опитай малко по-нататък — викна някой. — Тук е територия на „Австралия“. „Норвегия“ няма никакво право да ни нарежда.
— Предайте ни арестуваните — рече ниският мъж.
Никой не помръдна. Войниците на „Норвегия“ вдигнаха дулата на пушките си и от хората на „Австралия“ се разнесоха викове на ужас и гняв. Деймън стоеше със замъглен поглед, докато двама от дузината дойдоха до него и Джош. Груба ръка го хвана за дясното рамо и го издърпа от другата, която го държеше, подкара го към вратата. Тали тръгна без съпротива. Той също не оказа никаква. Ако можеха да са заедно до последно — това бе единственото, което им бе останало.
— Изведете ги! — ревна дребният мъж на войниците си. Те ги избутаха да излязат по-бързо, докато двама от тях останаха край командира си вътре в бара. Едва когато стигнаха коридора към девето ниво, ги пресрещнаха други войници, все от „Норвегия“.
— Вървете в пункта на „Австралия“ — викна някой на подкреплението — гласът бе женски. — В бара на Макарти. Дей ги държи всички на мушка. Има нужда от повече хора там, и то бързо.
Войниците се втурнаха нататък на бегом. Четирима останаха да придружават Деймън и Джош и ги поведоха към входа за достъп до синия док, където стоеше охрана.
— Пуснете ни да минем — рече офицерът на ескорта им. — Там зад нас има опасност от бунт.
Пазачите бяха от „Австралия“. Това се виждаше по надписите и емблемите им. Те с нежелание отвориха аварийната врата и ги пуснаха да преминат.
От другата страна се простираше синият док, където „Норвегия“ заемаше гнездо до „Индия“, „Австралия“ и „Европа“. Деймън вървеше, като започна да чувства замайване от раните си, ако не и болка. Тук имаше само военни, нагоре-надолу се движеха войници, кашоните с провизии се товареха от военни екипажи в работни дрехи.
Пред тях зейна ръкавът за достъп към „Норвегия“. Изкачиха се по рампата, влязоха в тунела, минаха по него в сковаващ студ и стигнаха шлюза. Там ги срещнаха други войници, всичките с емблемата на „Норвегия“.
— Тали! — рече един с изненадана усмивка. — Добре дошъл отново, Тали!
Джош се отскубна и хукна. Успя да стигне едва до средата на ръкава за достъп, преди да го хванат.
4
Пел: „Норвегия“ на синия док: 8.1.53 г., 19:30 ч