— Май не ме бива за големи изкачвания — рече тя, като дишаше тежко. — Трябва да пуснем в действие асансьорната система.
Константин намери време само да я погледне. После насочи очи отново към екраните на пулта си, към лице, положено настрани върху бели чаршафи, към неговото спокойствие и тъмни, живи очи. Алисия Лукас се усмихваше — с едва забележимо движение.
— Току-що успяхме да се свържем с Тамдолу — обясни Деймън на Елена. — Да им предадем информация и те да ни отговорят. От разбита сонда, която молеше Малори за помощ, намираща се край основната база. И от оператор, разположен някъде по-далеч от базата, който каза, че Емилио и Милико са в безопасност. Базата на оператора е някъде сред хълмовете, но очевидно всички са намерили убежище и са добре. Трябва да изпратя наш собствен кораб там долу и навярно някои лекари.
— Нейхарт — каза Елена, като погледна към спътниците си.
Един едър търгар кимна.
— Всичко, което ви е необходимо — рече той. — Ще го отнесем там долу.
ГЛАВА ШЕСТА
1
Пел: първо ниво на зеления сектор: 29.1.53 г., 22:00 ч станд.вр., 10:00 ч алт.вр.
Събирането бе странно, дори за Пел; провеждаше се в най-отдалечената част на голямата зала, в зона, където отделни илюзорни екрани позволяваха известно уединение на празнуващите. Деймън седеше, хванал здраво ръката на Елена в своята. Насред масата светеше червеното око на преносима камера, което само по себе си бе присъствие — той бе искал майка му да бъде сред тях тази вечер, както винаги бе участвала заедно с баща му и всички останали от тях на фамилни събирания. Отдясно до него бе Емилио с Милико, а отляво — Джош. До брат му и неговата съпруга се намираше малка група тамдолци, които очевидно смятаха столовете за твърде неудобни и въпреки това бяха очаровани да ги изпробват, както и да вкусят от специалните деликатеси — плодове, чийто сезон не бе сега. В другия край на масата седяха търгарят Нейхарт и Сигни Малори, чийто въоръжен ескорт си почиваше кротко в сенките.
Около тях се носеше музика, бавният танц на звезди и кораби по стените. Голямата зала бе възобновила донякъде работата си — не съвсем като преди, но вече нищо не бе същото.
— Изнасям се отново навън — рече Малори. — Тази нощ. Това, че останах, бе от уважение.
— Накъде? — запита Нейхарт без заобикалки.
— Просто действайте, както ви посъветвах, търгар. Обозначете корабите си като принадлежащи на Сдружението. Вие сте недосегаеми. Освен това засега „Норвегия“ е напълно заредена с провизии.
— Не се отдалечавайте особено много — изрази молба Деймън. — Честно казано, не вярвам, че Съюзът няма да опита пак да направи нещо. Би ми се искало да знам, че сте наблизо.
Сигни се засмя
— Можете да го гласувате. Но по коридорите ви не вървя без охрана.
— Няма значение — отвърна Константин. — Искаме да сте наблизо.
— Не ме питайте за курса ми — каза тя. — Туй си е моя работа. Имам си места. Достатъчно дълго съм стояла бездейна.
— Ще се опитаме да отидем до Викинг — обяви Нейхарт — и да видим как ще ни посрещнат там. След около месец.
— Може би ще е интересно — съгласи се Малори.
— Късмет на всички ни — пожела Деймън.
2
Пел: синият док: 30.1.53 г., 01:30 ч станд.вр., 13:30 ч алт.вр.
Минаваше обяд на алтернативния ден, доковете бяха почти опустели в тази нетърговска зона. Джош вървеше бързо, обзет от нервност, каквато винаги изпитваше, ако не бе под нечий защитен ескорт, чувствайки се уязвим, че някой от разхождащите се по дока могат да го разпознаят. Неколцина хайза го наблюдаваха със сериозните си очи. Станционната докерна бригада на четвърто гнездо несъмнено го позна, както и войниците на пост; пушките се вдигнаха към него.
— Трябва да говоря с Малори — каза той.
Познаваше офицера — Дей Джанц. Джанц даде нареждане и един от войниците хвана пушката си в сгъвката на лакътя и направи знак на Тали да тръгне нагоре по рампата за достъп, последва го в ръкава и в шлюза, през забързаните потоци войници в едната или другата посока в оживения коридор и в залата със скафандрите. Взеха асансьора и излязоха горе в главния коридор, където екипажът действаше припряно по задачи до последния момент. Познати шумове. Познати миризми. Всичко му бе познато.
Сигни бе на мостика. Джош понечи да влезе, но пазачът отвътре го спря. Малори обаче погледна към него от мястото си близо до командния пулт и изненадващо даде знак на двамата войници да го пуснат.