— Но защо Капитанът смята, че е много важен? — промълви Диана. — Да де, може да заблуди сензорите на катера, но си е обикновен престъпник. Нали така?
— Гарвана е убиец — прозвуча глас. — Един от най-добрите в занаята.
Есперката и двамата щурмоваци пак се обърнаха рязко и видяха в края на гората Капитан Сайлънс, който се подпираше на едно дърво.
— Капитане! — Диана почервеня от смущение. — Не ви чух да идвате…
— Очевидно — натърти Сайлънс. — В тази мисия на никого не му пука за безопасността.
Той се запъна, лицето му се сви от поредния пристъп на болка в натъртените ребра. Диана забеляза неговата разкъсана и изцапана с кръв униформа, понечи да се втурне към него, но той вдигна ръка да я спре.
— Добре съм. Местните призраци малко ми се опънаха. Гарвана ме спаси. И не искам да говоря за това. Один ми съобщи за откритието на Изследователката и аз доведох Гарвана да хвърли един поглед. Откога сте тук?
— Не много отдавна — каза Диана. — Изследователката и аз навлязохме малко в кораба, но никъде нито следа от екипажа. Намерихме предмет, който вероятно е паметен кристал на пришълците. Изследователката реши, че трябва да го занесем в катера за анализ. Тя още е в кораба.
— Предположих. Гарвана ще й прави компания. Като са двамата, може и да изкопчат някакви данни.
— Моля да ме извините, че питам, Капитане — обади се Стасяк, — но защо този изменник е толкова важен за нас?
— Някога Гарвана беше Изследовател — съобщи Капитанът. — Може би най-способният сред тях. Обучен е да надхитря разумни същества, чието мислене коренно се различава от нашето.
— Щом е бил толкова кадърен — намеси се Рипър, — защо се е объркал? Как е минал на страната на Ашраите?
Сайлънс се усмихна насила.
— Вероятно сме прекалили с обучението му.
Той застана с лице към кораба на пришълците в падината, другите също насочиха погледите си натам. Гарвана се бе покатерил по грамадния корпус и стоеше до входа, открит от Диана. Черното наметало висеше по него като прибрани криле и повече отвсякога мъжът наподобяваше гарван, пируващ над нечий труп.
— Какво носи? — попита Стасяк.
— Силово копие.
— Но нали са обявени извън закона!
— Той също — усмихна се Капитанът.
Гарвана си проправяше път из криволичещите коридори на странния кораб, вървеше през паяжините по прорязаната от Фрост следа. Накрая тя го отведе в грамадна кръгла камера, дълбоко в недрата на кораба — просторна метална пещера, пълна със загадъчни машини. Стените бяха белязани с отвори на тунели. Бяха с най-различни размери, някои високо горе, наглед без начин човек да стигне до тях. Дебелите гниещи нишки на чудати воали висяха от тавана, преплетени с дълги кристални стебла, които проблясваха и искряха в несигурната светлина, въртейки се бавно. Мъждукаща светлина достигаше до залата от дълбините на тунелите, хвърляше необичайни удължени сенки по пода и тавана. Горещият влажен въздух бе наситен с воня на разпадащо се месо. Фрост излезе от сянката и Гарвана кимна любезно.
— Познавам те — заяви Фрост.
— Не — отрече Гарвана. — Бил е някой друг. Аз съм Гарвана, злокобният вестител. Аз съм унищожител на народи и светове.
Веждите на Фрост се вдигнаха.
— Нима?
— Ашраите вярваха в това.
Постояха загледани един в друг на променливата светлина, но каквото и да откриха в лицата си, запазиха го за себе си.
— Учуден съм, че ме помниш — най-сетне изрече Гарвана. — Мина много време.
— Всички Изследователи те помнят — каза Фрост. — В Академията и досега служиш за плашило. Ти наруши първото правило — намеси се.
— Да, отърсих се от дресировката си — съгласи се Гарвана. — Но нали все се намесвах в живота на една или друга раса! Когато си прекарал половината си живот в опити да насочваш ума си по странни пътища, става много трудно да съхраниш напълно човешкото у себе си.
Фрост вдигна рамене.
— Съпреживяването е полезен инструмент, но нищо повече. Другите раси съществуват, за да бъдат избивани. Намерих нещо интересно. Ела да видиш.
Тя го поведе към малко помещение встрани от главната пещера, през толкова нисък отвор, че се наложи да пропълзят на колене. Тясното пространство бе запълнено от остри кристални съоръжения, сливащи се без никакви шевове със стените и пода. Таванът едва позволяваше на хората да застанат изправени и огряваше всичко с мътна червена светлина, изглеждаща смущаващо органична. Подът беше неравен, с наредени по него ръбове като кости, пречещи им да стъпят устойчиво. Навсякъде уредите на явно високоразвита технология се преливаха в поникнали органи — живото и неживото функционираха в цялост, сякаш корабът бе и създаден, и отгледан.