И колкото повече отлагаше съобщението си, толкова по-убедена беше, че всичко е плод на уплахата, на разклатената й самоувереност. Опита да съживи в душата си поне отглас от въодушевлението, че е видяла кораб на непозната цивилизация, това донякъде й помогна да се справи със страховете. Нищо особено, само изпънати нерви от чакането и напрежението. Когато настъпи моментът да влязат в базата, всичко ще бъде наред. Но дотогава възнамеряваше да си отваря очите на четири и да крие психосилата си, ей така, за всеки случай.
Щурмоваците също бяха усетили нещо. Озъртаха се настръхнали през целия път до катера и почти с облекчение приеха заповедта на Капитана да застанат на пост отвън. А самият Сайлънс изглеждаше странно спокоен въпреки получената рана. Не искаше да разказва за станалото. Изтърпя, без да охне, докато медицинският комплекс на кораба забиваше в него половин дузина игли и нагласяше униформата му според състоянието на ребрата. Сега се изтягаше удобно в креслото си и разговаряше невъзмутимо с ИИ за паметния кристал, намерен от Диана в чуждия кораб. Один се зае с разгадаването му преди доста време, но явно се налагаше да създаде съвсем нови диагностични програми дори само за да проникне в проклетото нещо. Диана си позволи лека усмивка. Да беше знаела, че са нужни толкова усилия, щеше да насочи своя есп към кристала и да разчете данните направо. Само че това би означавало отново да разкрие своя есп, а още не беше готова за това.
Сайлънс се озъби на контролните табла пред себе си. Ако разполагаха с достатъчно време, ИИ би принудил кристала да прави всичко, освен може би да застане на задни лапи и да проси храна. Но точно време нямаха. Империята искаше минното оборудване да заработи отново, и то незабавно. Ако Капитанът не се справи, ще пратят друг на негово място. И с това кариерата му ще приключи окончателно и завинаги. Сайлънс въздъхна и се напрегна от неприятното усещане в ребрата. Изпитваше непоколебима увереност, че в непознатия кораб се крие отговорът на загадката за случилото се в Тринадесета база. Един или повече пришълци са проникнали в нея, имало е някакъв сблъсък и силовият екран е бил вдигнат. Просто и ясно. Но все пак събитията може да са изглеждали съвсем различно. И в този случай искаше да има информацията от паметния кристал, преди да опита проникване в базата. Не е разумно да се напъхаш в потенциално опасно положение без достатъчно данни, а за тази планета правилото важеше двойно и тройно — от едната ти страна призраци, от другата чудновати пришълци. Накратко, надушваше всички признаци на гадна и объркана катастрофа.
— Капитане — обади се тих глас за гърба му, — искам да говоря с вас.
— Не сега, еспер. Зает съм.
— А би трябвало да почивате.
— По-късно, стига да имам време. Само чакам да се върнат Фрост и Гарвана, после влизаме в Тринадесета база да изтръгнем отговорите от нея.
— Капитане… ако в базата са влезли пришълци, не би трябвало да се държим агресивно и да си търсим белята. Поне нека опитаме да установим контакт с тях. Може би са миролюбиво настроени. Ами ако всичко е станало заради ужасна грешка или недоразумение?
Сайлънс завъртя креслото си и се вгледа в лицето на младата есперка.
— Диана, за тебе това е нещо ново, но Империята си има утвърдени правила за първите контакти с непознати разумни видове. Първото и основно правило гласи — Изследователката решава как да постъпим. Тя е специалистът тук.