Пред катера всички стояха и се гледаха, сякаш никой не искаше да заговори пръв. Накрая Сайлънс кимна рязко към Фрост и Гарвана. Застанали един до друг, те бяха еднакви като брат и сестра. Движенията, позата — общото помежду им привидно беше несравнимо повече, отколкото с който и да е друг човек. Сайлънс си каза, че трябва да ги държи под око. Не можеше да загуби и Фрост, както загуби Гарвана.
— Някакви следи от екипажа на пришълците? — попита той новодошлите.
— Никакви — отвърна Фрост. — А корабът е мъртъв. Доста е интересен. Такива технологии не съм виждала никога.
Сайлънс изви очи към Гарвана.
— Възможно ли е екипажът да се е спасил в гората?
— Не, Капитане. Щях да знам.
— Разкажете ми за технологиите в кораба — поиска Сайлънс. — Преди споменахте нещо за нов вид хипердвигател.
— Наред с механичните устройства има разнообразни живи тъкани — обясни Фрост. — Всъщност корабът е огромна, неимоверно сложна кибернетична система. А ако хипердвигателят е такъв, какъвто си го представяме, превъзхожда несравнимо всичко, което Империята има.
Настъпи неловко мълчание — може би всеки имаше какво да каже, но не искаше да се обади пръв. Не беше особено предвидливо да изричат някои мисли на глас, особено ако ги подслушва един ИИ на Империята. Тези компютърни системи имаха програмирана лоялност към господарите си, както и доста строги представи кои действия бяха предателство или заплаха за сигурността на Империята. Сайлънс замислено се загледа в Гарвана.
— Пришълците трябва да са влезли в базата.
— Съгласен съм, Капитане.
— И ти ще ни преведеш през силовия екран.
— Не, Капитане.
Сайлънс се вторачи в него и напрежението помежду им почти изпука във въздуха. Двамата щурмоваци леко извиха оръжията си, за да държат предателя на прицел.
— Аз мога да пробия екрана — каза Гарвана. — Но твоето състояние не ти позволява да влезеш в базата.
— Принудена съм да се съглася — намеси се Фрост. — Капитанът не бива да се излага на безполезни рискове. Стандартно правило.
— В тази мисия няма нищо стандартно — със свито гърло отвърна Сайлънс. — Аз съм старшият тук и решавам какво е нужно. Но за да правя това, трябва да съм там, на място, и да преценявам според променящите се условия. А нещо ми подсказва, че те ще се променят дяволски бързо, щом нахълтаме в базата. Силите ми стигат и няма какво да обсъждаме. Сигурен съм, че щурмоваците могат да ме опазят.
— Тъй вярно — изръмжа Стасяк, без да отделя очи от Гарвана.
Но престъпникът го пренебрегна. Огледа Тринадесета база, скрита зад своя полупрозрачен блещукащ екран. Никой не можа да разгадае изражението на лицето му.
— Да вървим тогава — невъзмутимо ги подкани той. — Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свърши всичко. Бог да се смили над онези, които умрат тук.
Закрачи към базата, Сайлънс и Фрост го последваха. Другите се позабавиха. Стасяк обърна глава към Рипър.
— Копелето е голям веселяк, а?
— Ти какво очакваше? — учуди се Рипър. — Нали е бил Изследовател!
Стояха скупчени пред Тринадесета база, просветващият перлен екран нямо и загадъчно отвръщаше на погледите им. Сайлънс се мръщеше кисело. Наличието на екрана му приличаше на подигравка. Всичко би могло да се случи зад непробиваемото енергийно поле. Всичко. Друг на негово място по принуда би се примирил със самодоволното равнодушие на препятствието, но Сайлънс си бе осигурил допълнително предимство. Имаше Гарвана. Обърна се към престъпника. Той още стоеше толкова близо до Фрост, че раменете им се докосваха. Сякаш двамата никога нямаше да се разделят, свързани от общо минало и толкова ужасни тайни, че не биваше да ги научи никой друг. Изпита пристъп на чудата ревност. Гарвана беше негов приятел. Но преди много години, когато бяха други. Сайлънс намери сили да си признае честно, че би се чувствал неловко, ако сега приятелят му застане до него.
Щурмоваците се бяха дръпнали настрани с оръжие в ръце и наблюдаваха Гарвана изпод вежди. С техния начин на мислене възприемаха предателя като най-голямата заплаха в момента, затова нямаше да го изпускат от очи, докато не се появи нещо по-належащо. Щурмоваците бяха всеизвестни със склонността си да се справят само с наличните проблеми, оставяха на офицерите грижите за бъдещето. Есперката не обръщаше внимание на никого, зъбеше се на екрана, като че можеше да проникне с психическата си сила през него, за да види какво се крие отвъд. За нещастие не притежаваше толкова могъща дарба. И точно затова Сайлънс имаше нужда от Гарвана.