Пак се обърна към обявения извън закона мъж, въздъхна. Не биваше да отлага повече. Настъпи мигът на истината, време беше да видят как ще се търкулнат заровете на съдбата. Включи комуникационната си присадка.
— Один, сега ти отговаряш за катера. Ще наблюдаваш влизането ни в базата през нашите очи и ще записваш всичко. Ако се провалим и никой не оцелее, ще направиш всичко възможно да се върнеш в „Тъмен вятър“ и да предоставиш записите на онези, които ще поемат мисията. Искам потвърждение.
— Потвърждавам, Капитане. Желая ви късмет.
Сетне Сайлънс заговори на Гарвана:
— Време е. Направи своята магия.
Престъпникът кимна, без да отделя втренчения си поглед от екрана. Пристъпи напред и протегна ръка, за да докосне енергийното поле. Ярки искри на статични разряди засъскаха във въздуха, ала това беше всичко. Но и то беше достатъчно интересно. Защото полето би трябвало да убие на място Гарвана. Както би убило всекиго другиго. Той натисна по-силно, обаче екранът не поддаде. Устните му леко се изпънаха, изглеждаше доволен, че предположенията му са се потвърдили. Отстъпи назад и вдигна силовото си копие. Опря върха в полето. Лек ореол светна около края на жезъла. Гарвана засили натиска и екранът наруши целостта си. Мъжът стисна с две ръце жезъла и бавно пристъпи в енергийното поле. Преградата затрептя и се разлюля около него, над фигурата му се преливаха дъгоцветни вълни. Застана дълбоко навътре в полето и силовият екран, който отблъскваше лъчите на разрушители и устояваше на атомни експлозии, неохотно отстъпи пред престъпника. Около него се отвори вход, през който се виждаха тъмните, прилепнали към земята очертания на Тринадесета база. Гарван се озърна през рамо към останалите, в очите му се четеше нещо нечовешко.
— Хайде! — заповяда той и всички се люшнаха напред, като че дръпнати с повод.
Сайлънс вървеше изправен, но кожата му настръхна от представата за смъртоносната енергия на силовия екран, удържана само от силата на едно човешко съзнание. Може би човешко. Накрая всички преминаха, а Гарвана още стоеше в полето. Огледа се, без да бърза, а около него играеха водопади от цветове, болезнени за очите. После той тръгна напред и полето се възстанови, все едно че никога не е било нарушавано. Сега нито можеха да излязат, нито да очакват помощ отвън, ако Гарвана не се намеси. Озоваха се в клопка заедно с нещото в Тринадесета база, под похлупака на силовия екран.
— Как го направихте? — попита Диана с притихнал от стъписване глас.
— Направи го със силовото си копие — отговори Фрост, когато стана ясно, че предателят няма да каже нищо. — То усилва и насочва психокинезата му. Сега лесно ще се сетиш защо Империята ги забрани. Но дори със силово копие това би трябвало да е неосъществимо. Възможностите му на еспер сигурно излизат извън всякакви достъпни методи на измерване. Учудвам се, че Империята го е оставила на свобода.
— Преди да дойде на Ансилай — вметна Сайлънс, — въобще не му личеше, че има есп. Животът му с Ашраите промени всичко.
— Невъзможно — отсече категорично Фрост. — Всички минават през психотестове. Никой не се изплъзва незабелязан.
— Ашраите не познават думата „невъзможно“ — отрони Гарвана.
— Моля за вниманието ви — промърмори гласът на Один в присадката на всеки. — Капитане, най-после успях да отделя нещо полезно от съхранените данни в компютрите на базата. В състояние съм да локализирам личния дневник на Командира. Настоятелно ви съветвам да прегледате каквото намерих, преди да продължите.
— Добре — каза Сайлънс. — Щом никаква гад не ни връхлетя незабавно откъм базата, можем да отделим малко време, преди да влезем. Щурмоваци, искам ви на пост. Ако нещо мръдне — застреляйте го. Один, пусни смислените части на дневника за всички, освен щурмоваците, след това и на тях. Какъв е обемът на данните?
— Не е много, Капитане. Избрах по-важните моменти.
Когато ИИ пусна дневника през присадката на Сайлънс, пред очите му заиграха назъбени линии. Образът се проясни — Командирът на базата седеше зад бюрото си. Сайлънс сви вежди. Познаваше този човек. Джеймс Старблъд учеше в Академията на Звездния флот по същото време. Беше от стар Род, не прекалено богат, но с добри връзки. Познаваха се добре, обаче не се сприятелиха. Старблъд беше старателен, изпълнителен офицер, инициативен не повече от някоя скала. Това може би обясняваше назначаването му на планетата. Ансилай не беше място за хора, устремили се към високи постове. Командирът изглеждаше съсипан и объркан, дрезгавият му глас звучеше накъсано.