Контролното бюро беше празно, мониторите от системите на Сигурността — изключени. Разхвърляните по бюрото документи бяха покрити тънък слой скреж. Сайлънс посочи на щурмоваците да проверят бюрото и те тръгнаха напред с готови за стрелба оръжия. Изследователката Фрост бавно въртеше глава, стремеше се да схване какво е станало. Нямаше следи от паника или сблъсък. Наглед всичко си беше на мястото. Стасяк огледа документите по бюрото, без да ги докосва. Всички се отнасяха до най-обикновени всекидневни процедури и това му се стори малко тъжно. Работилите тук хора не са били предупредени, не са имали шанс да се подготвят за нападението. Може и да са мислили, че това е ден като всеки друг, докато бедата ги е връхлетяла и лампите започнали да гаснат. Обърна се към Рипър, който безуспешно се опитваше да включи мониторите. Той се изправи с въздишка и поклати глава към Сайлънс.
— Нищичко, Капитане. Някъде още има захранване, но не стига до контролното бюро. Отклоняват го другаде, но не ме питайте накъде.
— Няма за какво да се захванем — отбеляза Стасяк. — Все едно… станали и си отишли. Смахнато.
— Размърдайте се наоколо, вижте дали ще можете да включите осветлението или аварийните лампи — заповяда Сайлънс. — Без светлина няма как да напреднем. Изследовател, вие опитайте с комуникационната мрежа. След като вече сме в базата, може би ще се свържете с някого.
Фрост кимна и включи присадката си.
— Тук е Изследователката Фрост от „Тъмен вятър“. Моля, отговорете.
Всички се заслушаха, но чуваха само фоновия шум на откритата линия.
— Някой чува ли ме? Тук е Изследователката Фрост. Говоря от името на Империята. Моля, отговорете.
Тя изведнъж се намръщи — в ухото й промърмори глас, но толкова слаб и далечен, че думите останаха неразличими. Фрост веднага се извърна към останалите. Всички бяха чули същото, а никой не можа да го разгадае. Фрост усили звука докрай, но гласът бе затихнал.
— Чувам ви — гръмко произнесе тя. — Моля, повторете. Къде сте? Нуждаете ли се от помощ?
Никакъв отговор. Фрост отново намали звука до нормалното равнище и завъртя глава. Капитанът се обърна към Диана.
— Пълно сканиране, еспер. Ако тук има нещо живо и мислещо, искам да знам какво е и къде е.
Диана застана така, че лицето й да не се вижда. Очакваше Капитанът да поиска от нея това, дори сама му го предложи по-рано, но още помнеше ужаса, с който се сблъска предишния път. Помнеше и писъците, измъчените човешки гласове и онова необхватно, тъмно присъствие, впило в нея своя умен, гладен поглед. Нищо в живота й не бе я плашило така. А сега Сайлънс искаше от нея да разкрие съзнанието си пред незнайната твар. Но тя не можеше. Просто не можеше. Както не можеше и да откаже. Затвори очи и надигна своя есп едва-едва, също като дете, надничащо предпазливо през разперените си пръсти. Всичко беше пусто и тихо. Тя опипа малко по-надалеч, остави съзнанието си да се плъзне из етажа, но и там нямаше нищо. Безмълвно въздъхна от облекчение и се завъртя към Сайлънс.
— Капитане, не открих нито следа от живот. Винаги съществува и възможността нещо да се прикрие от моя есп, но тогава няма начин да го забележа.
Тя затаи дъх, докато чакаше отговора, готова всеки миг да срещне ледения му поглед, прозрял полуистината, но той само кимна. Тя не знаеше дали да се успокои или да се срамува. Сайлънс замислено сви вежди.
— Один, дай ми плановете на Тринадесета база, етаж по етаж, с пространствено наслагване. Покажи ги и на останалите.
Прозрачна схема се наложи върху гледката пред него. Проектът не беше сложен. Единствен вход на наземния етаж, един асансьор и две стълби водеха надолу към следващите етажи. За по-голяма безопасност вдълбаваха в земята всички бази. Всичко важно и жизнено необходимо беше на дъното — на трето ниво, защитено с дебел стоманобетон и други, не толкова биещи на очи мерки. Сайлънс проучи плана на всеки етаж, грижливо си отбелязваше разположението на входовете и изходите, после накара Один да изключи схемата.
— Добре, хора. Слушайте ме внимателно. Както виждате, ще трябва да работим грубичко. Реших да се разделим на две групи, за да обхванем по-голямо пространство. Гарвана и Фрост ще останат с мен. Ще претърсим този етаж. Есперката и щурмоваците започват да претърсват долния. Не прибързвайте, проверете всяко помещение докрай, преди да минете към следващото. Не поемайте никакви рискове и викайте за помощ, щом ви се мерне нещо, имащо и най-далечна прилика с опасност. Искам информация, а не мъртви герои. Каквото и да стане, никой да не се отделя от групата си. Ясно ли е? — Всички закимаха и потвърдиха. — Тогава хайде да започваме. По правилата и без измишльотини.