Диана знаеше, че би трябвало да използва своя есп, за да провери какво има напред, обаче не можеше да се принуди. Още не. Достатъчно трудно беше да го направи и от фоайето, където все пак се чувстваше в относителна безопасност. Но сега, в сърцето на мрака, не искаше да опипва наоколо със съзнанието си от страх, че то няма да се върне. Боеше се от нещото в тъмата и отбягваше риска да го пробуди отново. Ту мислеше, че е пришълец, ту вярваше, че ще срещнат призраци на тукашните хора, но в едно беше сигурна — мъчеше я ужас. Толкова силен, че предпочиташе измислиците на въображението си пред сблъсъка с истината. Беше по-спокойна, като залъгваше сама себе си и се криеше в мрака с щурмоваците.
Накрая стълбата свърши и те се скупчиха след последното стъпало. Вдясно дебел слой лед почти закриваше надписа ВТОРО НИВО. Есперката и щурмоваците въобще не го погледнаха, очите им се впиха като омагьосани в гледката, разкриваща се на светлината на лампата. Стените на коридора се издуваха и гъмжаха от грозни непознати израстъци, дебели нишки блещукащи паяжини висяха от тавана и бавно се въртяха, като че подухвани от недоловим ветрец. На много места металът беше разкъсан и нацепен, подаваха се разноцветни кабели, сякаш бяха пластмасови черва. Изглежда чуждите форми на живот някак бяха прораснали зад стените, за да изригнат безмълвно, когато теснотията станала непоносима. По непокътнатите участъци на стените се виеха сребристи следи в дълги, тайнствени рисунки, ярко отразяваха светлината като метални вени. И наистина — те пулсираха бавно в ритъма на загадъчен живот. Тъмни, приличащи на брадавици буци с големината на човешка глава покриваха целия таван. Свързваха ги тясно навити, тебеширенобели спирали. Въздухът бе наситен с острата сладникава воня на разровен гроб.
— Какво е това, бе, мътните го взели? — задъхано изрече Стасяк, оръжието му сочеше ту насам, ту натам, без да намира цел. — Тук всичко е като… болно.
— Или поне заразено — съгласи се Рипър. — Май вече няма съмнение, че пришълците са се домъкнали тук след катастрофата. — Той стрелна с поглед есперката. — Тая… смес от живо и неживо — същото ли беше в оня кораб?
Диана трябваше да преглътне на сухо, преди да заговори, но тонът й беше хладнокръвен и съвсем професионален.
— Да, същото е. Само че корабът беше мъртъв или умираше. А това ми се струва живо и активно. Пришълците сигурно са го донесли със себе си, вероятно в нещо като семена. Но защо? Едва ли са извършили толкова сериозни преобразувания на базата само за да се почувстват като у дома си. Непременно се стремят да постигнат някаква цел.
— И така да е, тая цел ни е чужда — каза Рипър. — Не вярвам да я забележим дори, камо ли да я разберем. Май трябва Изследователката да слезе и да провери какво става тук, преди да продължим претърсването.
— Чакай, бе — припряно се намеси Стасяк. — Хайде малко да помислим. Не ни трябва да знаем що за чудо е това. Вярно, лошо изглежда и още по-лошо смърди, но засега не ни напада, нали? От нас се иска да търсим персонала на базата и Фрост не ни е нужна за тая работа. Щурмоваци сме, можем да се оправим и без една Изследователка да ни води за ръчичка.
Рипър колебливо изгледа Стасяк.
— Лю, не мога да те позная. Така е по-добре, но не съм свикнал да се перчиш. Какво си намислил?
Стасяк се ухили.
— Один записва всичко, което става тук, нали помниш? Хващам се на бас, че сума ти големи клечки ще преглеждат записите. Ей това ни е шансът да се представим добре пред хора, на които им тежи думата, и да извлечем някаква полза и за себе си. Защо цялата слава да се падне на Фрост? Направо надушвам как можем да станем богати и прочути от тая история.
— Тук са загинали хора — рязко изрече Диана. — И единственото, за което се сети, е как да обърнеш всичко в свой интерес!
Стасяк вдигна рамене.
— Щом вече са мъртви, май няма с какво да им помогна. Защо тогава да не помогнем на себе си?
— Ами ако ни намери онова, което е убило хората?
— Тогава ще отмъстим за мъртвите — заяви Рипър. — Ние не бягаме от дълга си, Диана. Ние сме щурмоваци.
Есперката изпръхтя и им обърна гръб, уж за да разгледа проявите на чуждоземния живот. Рипър също вдигна рамене.