— Тя винаги ли е толкова самонадеяна?
— Да. Тръпки да те полазят, нали?
Гарвана изведнъж обърна глава.
— Капитане… нещо идва, наблизо е.
Фрост и Сайлънс насочиха разрушителите си към двата края на коридора. Нищо не нарушаваше тишината в широкия проход с врати от двете страни. Осветяваше го само лампата, високо вдигната от Сайлънс, бледото сияние едва стигаше да виждат коридора открай докрай. Нямаше движение, но сенките като че приемаха неясна форма. И това, което само преди миг беше поредният коридор, се превърна в открита заплаха, зад всяка врата се криеше опасност. Намръщен, Гарвана се облегна на жезъла си, сякаш слушаше звуци, достъпни само за неговия слух. Сайлънс напрягаше сетивата си в безмълвието, но нищо не можеше да долови.
— Какво е? — попита тихо. — Откъде идва?
Гарвана затвори очи.
— Тук са, Капитане. Тук са.
Стената отдясно се разкъса като хартия и Стражът нахълта в коридора. Дебели сплитки от разноцветни кабели задържаха едната му ръка, но той ги разкъса без усилие. Машината беше висока към два метра и половина — широк метален великан със светещи очи и застинала, дразнеща усмивка на синьото стоманено лице. От ръцете и краката му стърчаха остриета, по юмруците му бяха гъсто набучени шипове. Макар да не беше живо същество, програмата му го подтикваше да мрази и напада. Машина за убийства, създадена да прилича на човек, за да плаши по-силно.
— Големичък е, нали? — отбеляза Гарвана.
Тежки метални стъпки отекнаха в двата края на коридора, появиха се още двама Стражи, препречвайки пътя за бягство. Трите машини застинаха в неестествена неподвижност, проучиха мишените си, после преминаха в атака твърде бързо за човешките реакции. Сайлънс се прицели и стреля с разрушителя по най-близкия Страж, който прескачаше парчетата от стената. Силовият щит на робота се включи точно навреме, за да отрази насочения към него лъч, после изчезна. Машината вдигна ръка и Сайлънс се хвърли встрани, а убийствената енергия проби дупка в стената, където той стоеше преди секунда. Капитанът се претърколи по пода и веднага се изправи. Плясна по гривната на лявата си китка и пред него се появи силов щит. Дълъг около метър овал от искряща енергия, той можеше да отрази изстрел от всякакво лъчево оръжие. Докато не се изтощи. Стражите можеха да включват и изключват своите силови щитове с точност до частици от секундата, защитата им на практика беше неизчерпаема. Сайлънс не можеше да разчита на това. Освен това трябваше да чака три минути, докато оръжието му се презареди, а Стражът вече го връхлиташе.
Отвори с ритник вратата вляво, шмугна се в стаята и заключи. Не се и надяваше това да спре нещото, което с лекота преминаваше през стени, но поне ще си осигури малко време, за да измисли какво, по дяволите, да направи. Метален юмрук проби вратата. Сайлънс гледаше като омагьосан как ръката се пресегна през дупката, после Стражът дръпна рязко и изтръгна вратата. Без да бърза, машината насили рамката и се вмъкна в стаята. Сайлънс заотстъпва, вдигнал силовия щит пред себе си.
Когато Капитанът изчезна в стаята, отнасяйки единствената лампа, коридорът потъна в мрак. Фрост изруга меланхолично и включи зрението си към инфрачервените присадки само за да установи, че Стражите бяха предпазени от издайническо топлинно излъчване. Фрост незабавно превключи към възприемане на разсеяна светлина и задейства своя силов щит. Мъждукането му й стигаше, за да види напредващия към нея Страж. Фрост стреля, но лъчът на разрушителя се отклони от силовия щит на робота, без да му навреди. Тя безгрижно сви рамене, прибра оръжието в кобура и извади нож от ботуша си. Беше зловещо широк, дълъг трийсетина сантиметра и ръбовете на острието му оставаха някак неясни и размазани за човешките очи.
— Мономолекулярен слой — обясни Фрост на Гарвана. — Реже всичко. Обаче трябва да внимаваш, иначе като нищо си оставаш без пръсти.
— По мое време ги бяха забранили — каза Гарвана.
— И сега е така. Но ако ти не ме издадеш, аз също ще си мълча.
После Стражите нападнаха, нямаше време за приказки. Фрост се метна напред, ножът изсвистя и отсече къс от дланта на робота. Всички вградени в ръката разрушители стреляха едновременно, но нейният силов щит я предпази. Фрост замахна настрани със защитното си поле, по-остро от бръснач, и преряза посегналата към нея друга ръка на Стража. Двете ръце на машината изведнъж се събраха, за да сграбчат Изследователката и да я нанижат на остриетата по туловището. Фрост се смъкна на колене, претърколи се и грамадните ръце останаха празни. Тя отскочи назад и с котешка ловкост се изправи, а Стражът напредваше, протегнал към нея осакатените си ръце.