Гарвана отстъпи назад и вдигна силовото си копие хоризонтално над главата. Пси-енергията запращя около двете остриета и се заби в тълпящите се твари. От ударите на невидимите мълнии насекомите избухваха в пламъци, сгърчваха се и изчезваха. Енергията бушуваше в стълбището, причинявайки болка на очите, гореше и превръщаше в пепел гъмжащите насекоми, но не докосваше Сайлънс и Изследователката. Нападателите отстъпиха, отчаяно се втурнаха надолу по стъпалата и се хвърлиха в стоманените стени, които ги погълнаха безследно, сякаш блестящият метал не беше по-плътен от мъгла. След броени секунди стълбата се опразни, някъде далеч из коридорите затихваше ехото от хилядите трополящи крачета. Само обгорелите останки напомняха за скорошната атака. Фрост посегна и тупна близката стена, но за ръката й стоманата си оставаше твърда и непробиваема.
— Интересно — отбеляза Гарвана, а Изследователката само кимна.
— Само това ли ще ми кажеш? — сопна се Сайлънс.
— Засега — рече Гарвана. — Изглежда положението е още по-сложно, отколкото си представяхме. Изпреварвайки въпроса ти, Капитане, ще ти отговоря — не, нищо не мога да ти обясня. Остава ми само да предположа, че стените също са заразени от пришълците, както бяха и Стражите.
— Тези… гадини — започна Сайлънс — дали са пришълците от разбития кораб? Нещо като цивилизация-кошер? Групово съзнание?
Фрост вдигна рамене.
— Възможно е, но едва ли. Размерите на кораба не съвпадат с такава хипотеза. По-вероятно е насекомите да са инструмент на пришълците. Тепърва ни предстои да се сблъскаме с истинския враг.
— Ето една много утешителна мисъл — промълви Гарвана.
— Размърдайте се — подкани ги Сайлънс. — Още не сме слезли до второ ниво. Гарван, чудесна работа свърши с копието. Бъди нащрек. Може пак да го използваш при нужда.
— Разбира се, Капитане. Приятно ми е да съм полезен.
— Защо да не хвърля долу една граната? — предложи Фрост. — Ако пришълците са ни подготвили още изненади за добре дошли, шрапнелната граната може да им вкисне настроението.
— Идеята е добра, но не бива. Есперката и щурмоваците са някъде там. Изследовател, вървете напред.
Стъпките им отекваха глухо по металните стъпала, лампата се носеше безгрижно над главите им. Сайлънс напрегнато се взираше в стените, но от изчезналите насекоми нямаше и следа. Затова пък започна да избива гъста, лепкава слуз, стичаше се върху стъпалата, които ставаха опасно хлъзгави. Тримата слизаха бавно и предпазливо. Някъде отгоре падаха тежки капки, удряха с неочаквана сила главите и раменете им. Колкото по-надолу отиваха, толкова по-често капеше слузта, превърнала се в муден, отвратителен дъжд. Фрост спря да избърше неприятното вещество от лицето си и откри, че не може. Слузта лепнеше упорито по челото й, после внезапно се стече в очите и надолу към носа и устата й.
Сайлънс и Гарвана застанаха до нея — висока плътна вълна нахлу по стълбите и прикова краката им към стъпалата. Дъждът покриваше с гъст слой лицата им. Фрост дереше с пръсти по лицето си, но лепкавото вещество само се процеждаше, нямаше как да го хване. Тя силно сви устни и стисна носа си. Не искаше тази гадост в организма си. Вече усещаше засилващо се налягане върху очите и в ушите си. Сайлънс се опита да изчегърта слузта от краката си, но тя само се вкопчи и в острието на меча, без да отпуска нито за миг неумолимата си хватка. Пълзеше по краката му като бавно надигащ се прилив.
В следващия миг гъстото вещество се откъсна от лицето и тялото му, отхвърлено от почти физически доловима сила. Когато слузта отхвръкна, Фрост жадно си пое дъх. Дъждът от тавана отскачаше встрани. Сайлънс се обърна към Гарвана, който леко се мръщеше, като че обмисляше интересна загадка.
— Гарван, пак се справи много добре. Усъвършенствал си се от последната ни среща.
— Имах предостатъчно време да се упражнявам — отвърна той. Пред хората се отвори чиста пътека, изтласкала лепкавото вещество. — Капитане, да побързаме. Не мога да удържам дълго тази тиня, твърде безформена е. А натискът й непрекъснато се усилва.
Фрост и Сайлънс устремно затрополиха надолу по стъпалата, Гарвана ги следваше по петите. Плътната завеса от падаща слуз не можеше да ги докосне. Следващата вълна се надигна отдолу и се хвърли към тях, но се пръсна встрани под напора на психокинезата. Стигнаха края на стълбата и припряно тръгнаха по коридора, слузта остана зад тях. Фрост извади граната от колана си и я зареди.