— Аз съм Изследовател — заяви Фрост. — Обучена съм да побеждавам и в такива сблъсъци. Диана, уплашена ли си?
— Да — каза есперката. — Страхувам се.
— Добре. Страхът ще ти даде допълнително предимство. Увеличава притока на адреналин в кръвта и изостря реакцията ти.
— А вие боите ли се?
— Сигурно, доколкото съм в състояние да изпитвам страх. Изследователите нямат истински чувства, а само бледо ехо, спомени за емоции. Резултат от обучението.
Диана кимна.
— Обучение! Обичайното лицемерие на Империята, когато говори за контрол на съзнанието. Моето обучение започна, когато бях на шест години. Кога да използвам силата си и кога ми е забранено. И за кого да работя. Още в самото начало ни дадоха да разберем, че ако не научим всичко, и то бързо, ще бъдем убити. Империята нямало да търпи бунтуващи се и неукротими еспери. Шест години — прекрасна възраст да ти набият в главата, че си смъртна. Но пък ти внушават много ясна представа за бъдещето. Най-важно е да изпълняваш заповедите, за да имаш някакво бъдеще.
Правиха и опити с присадки за контрол над съзнанието, но не успяха да създадат модел, който да не пречи на есперите да си вършат работата. Затова се задоволиха с добрата стара дресура на психиката. Обучаваха ме с всички средства, само дето не ми накълцаха и мозъка.
Поседяха в мълчание, без да се гледат.
— И аз започнах горе-долу на същата възраст — проточи Фрост. — За да се надхитряме успешно с чуждия разум, отказваме се от много неща, които са присъщи на хората. Емоции, съвест, приятелство. Нашето обучение създава бойци, съвършени машини за убийство, за да пребъде величието на Империята. Вече почти нищо не чувствам, освен когато се сражавам. Имала съм любовници, но не обичах никого от тях. И нямам приятели, нямам семейство, нямам нищо освен работата си. Ако не друго, поне е безкрайно интересна.
— Само това ли имате? — обади се Диана. — Работата и убийствата?
Фрост вдигна рамене.
— Стига ми. Еспер, не бива да очакваш много от живота. Трябва вече да се примириш с това.
Диана се усмихна за миг.
— Знаете ли, приличаме си повече, отколкото предполагах. Вие се занимавате със смъртта, а аз с живота, но всъщност сме двете страни на все същата монета. И на двете са ни отнели детството и са превърнали живота ни в нещо, което децата не биха могли да проумеят. Вероятно и двете ще умрем в служба именно на хората, които са ни съсипали.
Фрост поклати глава.
— Не, еспер, ти въобще не ме разбираш. Харесва ми, че ме направиха такава. Аз съм силна и бърза, нищо и никой не може да ми се опре. Аз съм най-съвършената бойна машина, която можеш да срещнеш. Да, причинила съм гибелта на цели цивилизации, убивала съм хора и други твари с голи ръце. И само когато се бия и убивам, аз се усещам истински жива. Също като наркотиците, но за разлика от тях не омръзва. Ти не би могла да разбереш какво е да знаеш, че си най-добрата. Аз съм върховното олицетворение на Империята, на нейното могъщество и устрем. И за да постигна това, трябваше да се откажа от някакви бледички чувства. Само биха ми пречили на работата.
Ти си различна. Не се гордееш с това, че си еспер. И ако можеше, още сега би се отрекла от дарбата си. За да станеш нормална. Но аз няма да се откажа от себе си и ще убия всеки, който би опитал да ме промени. Еспер, прекалените размишления само пречат. Животът е по-лесен, когато не ти го усложняват емоции и съвест.
Диана я погледна непреклонно.
— Отнеха ми всичко друго. Няма да се откажа и от това. По-скоро бих умряла.
— Може да ти се случи скоро — отбеляза Фрост, обърнала лице към тъмния коридор. — Нещо идва.
С едно-единствено грациозно движение Изследователката се изправи, вдигнала меча. Диана стана не толкова ловко и се заоглежда трескаво. Не беше възможно пришълецът вече да е тук. Не би могъл. Нали нейният есп трябваше да го открие предварително. Освен ако и чуждият разум владееше изкуството на псионната невидимост. Значи щеше да стане по-интересно, отколкото й се искаше.
Фрост тупна по гривната на лявата си ръка и силовият щит се появи с бледото си сияние и гръмко бръмчене. Диана издигна своя есп и предпазливо провери околността. В базата цареше тишина, вече не чуваше несвързаните гласове. Пришълецът също се бе оградил с психозащита. Диана побърза да прибере съзнанието си и да се предпази. На теория защитата й би могла да отблъсне всяка псионна атака, включително и психобомба, но досега не бе проверявала издръжливостта си в истински сблъсък на волята. Надяваше се пришълецът да не долови това. Озърна се към Фрост и отново се окуражи от очевидния професионализъм и самоувереност на Изследователката. Сети се за нещо.