Носът на катера рязко се наклони, сякаш го притисна невъобразима тежест. Запищя разкъсан метал и корпусът отдясно се раздра, като че бе от хартия. Назъбени процепи плъзнаха по стената, сякаш оставени от великански нокти. Нещо се стовари върху корпуса и таванът на кабината хлътна навътре.
— Но там няма нищо! — закрещя Стасяк, юмруците му сляпо налагаха облегалките на креслото. — Няма нищо! Така показват уредите!
Рипър трескаво въртеше глава, устата му се отвори в беззвучно „не“. Погледът на Изследователката яростно се мяташе из беснеещата буря, едната й ръка се вкопчи в дръжката на оръжието, окачено на хълбока й. В бурята се носеха неясни форми, черни, изплъзващи се и невероятно огромни. Целият скелет на катера изпъшка, когато таванът хлътна още повече, притиснат от непоносим товар.
— Капитане, налягането спада — тихо съобщи ИИ в ухото на Сайлънс. — Нарушенията в целостта на корпуса надхвърлят възможностите ми да ги компенсирам. Вече не съм сигурен дали ще успеем да достигнем площадките за кацане. Разрешавате ли да прибягна до аварийно кацане?
— Не — отсече Сайлънс през присадката си. — Още не.
— Трябва да слезем, преди корабът да се разпадне! — настоя Изследователката.
Сайлънс я изгледа неприязнено. Досега не подозираше, че тя има достъп до командната линия.
— Още не — повтори той непоколебимо. — Еспер, говорете им, по дяволите! Накарайте ги да ви чуят!
Диана Вертю изключи остатъците от психозащитата си, остана гола и уязвима пред чуждото присъствие. Онези неща се струпаха край нея. Катерът изскочи от облаците и се понесе напред. Металните дървета летяха към кораба и изоставаха със замайваща бързина. Зловещи назъбени остриета сякаш минаваха на косъм, готови да изкормят корпуса като риба. След миг дърветата останаха назад, катерът вече летеше над обширно открито пространство, над гладко поле, към площадките около Тринадесета база.
— Спря — спокойно каза Изследователката. — Чуйте. Спря.
Сайлънс бавно се огледа. Вече нищо не блъскаше по корпуса, нямаше и следа от мрачната заплаха. Скелетът на кораба тихо скърцаше от опитите му да се самовъзстанови. Двамата щурмоваци се изключиха от оръжейните системи и зяпаха неразбиращо — едва сега забелязаха повредите. Рипър извъртя креслото си към капитана, готов да го засипе с въпроси, но Сайлънс му махна да мълчи. Стана от креслото и коленичи до есперката, която се бе свлякла на пода. Усети го до себе си и с мъка вдигна глава.
— Отидоха си, Капитане. Те просто… си отидоха.
— Какво видяхте? — попита Сайлънс, като с усилие запазваше гласа си спокоен.
— Лица. Кошмарни муцуни, целите от плоскости и ъгли. С остри зъби и извити нокти. Не знам. Не ми се вярва да е било нещо истинско. Не би могло да е истинско. Толкова много лица, а на тях само бяс и омраза. Сигурна бях, че ще ме убият, но когато свалих защитата си, те само ме погледнаха… и се махнаха. Не знам защо.
— Но вие знаете, Капитане — каза Изследователката. — Нали?
— Моля всички да седнат в креслата — обади се ИИ. — Подготвям катера за кацане.
Сайлънс помогна на есперката да стане и я настани в креслото, преди да се върне на мястото си. Изследователката се озъби зад гърба му и след това се престори, че не го забелязва. Щурмоваците се спогледаха и нищо не казаха, макар и лицата им да бяха твърде красноречиви.
— Направих опит да се свържа с Тринадесета база — съобщи ИИ, — но никой не отговаря. Силовият екран около базата все още е включен и в обсега на моите сензори няма признаци на живот или движение. Следователно смятам, че е безопасно да кацнем, Капитане, освен ако вие не отмените решението ми.
— Не, Один. Спусни ни колкото може по-близо до базата. После поддържай сензорите в най-чувствителния режим, а бойните системи в пълна готовност, докато не издам друга заповед.
— Разбрано, Капитане.
Катерът забави движение и спря само на десетина метра от трепкащия силов екран, затворил плътно базата. Корабът меко докосна площадката. Сайлънс се взираше напрегнато в компютърната симулация, която сега заместваше стените на кабината. За пръв път бе поразен от огромната площ на космодрума. Поначало той бе създаден за нуждите на великанските товарни кораби при построяването на базата. Тогава Сайлънс бе Капитан на един от тях и ясно си спомняше непрекъснатото оживление около Тринадесета база, корабите прииждаха от всички краища на Империята. Огромните сребристи туловища покриваха площадките за кацане, докъдето стигаше погледът, приличаха му на склад за абстракционистки скулптури. Но сега ги нямаше и катерът стърчеше самотно, също като някакво джудже сред необятното разчистено поле и извисяващите се дървета край него.