— О, не, Шон. Знам какво извърших.
Гарвана изведнъж спря и махна на Сайлънс да не продължава напред. Останаха неподвижни в малкото осветено пространство, а Гарвана се мръщеше неуверено, опипваше наоколо със своя есп. Накрая поклати глава и подкани Сайлънс да тръгват, но гримасата не изчезна от лицето му. Капитанът вдигна разрушителя, вглеждаше се ядно във всяка потрепваща сянка. С всеки миг усещаше нарастващия натиск на безбройните невидими очи, но нищо не им се противопоставяше със сила.
Коридорът рязко се разшири в една от доскорошните главни компютърни зали. Гарвана и Сайлънс отново спряха, запленени от разкрилата се гледка. Машините се бяха пръснали от неудържимо вътрешно налягане и сякаш разцъфнали в дразнещи окото полуживи устройства, свързани от дълги лъскави нишки човешка нервна тъкан. Неспирно, едва достъпно за слуха мърморене се носеше из въздуха, докато тези странни творения упорито се трудеха с незнайна цел. Сайлънс бавно огледа залата, не си позволяваше да отстъпи пред нетърпението, нито пред погнусата. Гарвана пристъпваше крачка по крачка с беизразно лице, само в очите му се четеше разбирането, постигнато със странната му дарба.
— Това е сърцето на всичко, центърът на паяжината — тихо каза той. — Чрез него пришълецът контролира всяко кътче от базата. Тук са неговите очи и уши, мозък и памет. Унищожим ли го, пришълецът ще бъде откъснат от изкуствената си среда. Системите на базата ще се разпаднат, а той ще остане сам и уязвим.
— Ако е толкова просто, защо гледаш толкова нещастно? — попита Сайлънс.
— Твърде лесно е. Твърде лесно проникнахме тук и твърде лесно ще го унищожим. Нещо пропускаме. Би трябвало много подробно да изследваме тези системи, преди да направим каквото и да е.
— Гарване, нямаме време. В момента пришълецът не е тук, но може да се върне, когато му хрумне. Длъжни сме да унищожим центъра, щом имаме възможността. Чуй ме — не е задължително този пришълец да е гениален само защото е умен и могъщ. Колкото по-силен е един организъм, толкова по-рядко му се налага да обмисля старателно действията си. Прилага онова, което му е вършило работа преди, и очаква така да бъде винаги. И понеже никой не го е побеждавал, той си въобразява, че е непобедим. Но всеки си има слабо място, сега ние открихме едно и у пришълеца. Остави ме да поработя. Ако искаш да направиш нещо полезно, пази коридора. Имам намерение да заредя тук гранати, после ще се разкараме, преди пришълецът да ни връхлети, когато надуши какво сме намислили.
Престъпникът кимна сковано и насочи вниманието си към коридора, но тревогата му не се разсейваше. Сайлънс се посъветва с ИИ и избра точките, където гранатите щяха да причинят максимални повреди. Внимателно заложи три, зареди ги една след друга, после двамата с Гарвана затичаха устремно по коридора. Едва завиха зад първия ъгъл и една от гранатите избухна. Профуча виеща ударна вълна от прегрят въздух, наситен с назъбени парчета, но безсилно спря в психокинетичното поле, издигнато от Гарвана. Секунди по-късно отекнаха още две експлозии, подът се разтърси под краката им. Взривовете бяха оглушителни и Сайлънс притисна длани към ушите си, но въпреки болката се усмихваше тържествуващо. Гъста димна пелена се стелеше около двамата мъже. Най-сетне трусовете затихнаха и в коридора се върна тишината, нарушавана само от пукота на пламъците. Сайлънс се ухили на Гарвана.
— Това хубавичко ще вкисне настроението на пришълеца. Но по-добре да сканираш набързо дали някоя от онези щуротии още работи. Ще накарам и ИИ да провери.
Той млъкна от внезапно прозвучалия в ухото му глас на компютъра.
— Капитане, възникна проблем. Явно Командир Старблъд не се е задоволил само с изолирането на базата чрез силовия екран. Включил е и системата за самоунищожение. Това е малко атомно устройство, програмирано и заредено за взрив след изтичането на определен период. Когато системите на пришълеца са овладели компютрите, отброяването на периода е било прекъснато, ала бомбата не е била обезвредена. Докато чуждият разум контролирал компютърната мрежа, базата е била в безопасност. Но сега вие унищожихте изградената от пришълеца система и отброяването продължава. Ядреното устройство ще се взриви след тридесет и две минути, а аз не разполагам с нужните кодове, за да предотвратя това. Настоявам да напуснете базата, докато още можете.