Урсула Ле Гуин
Светът на Роканон
Пролог
Огърлицата
Къде свършва легендата и къде започва истината на тия планети, зареяни някъде в пространството на много парсеци от нас? Планети без име, наричани от обитателите им просто Светът, сфери без история, където миналото е претворено в митове, а завърналият се изследовател открива, че за няколко години деянията му са се преобразили в „божествени дела“. Приспаният разум изпълва с тъма тази бездна във времето, озарявана единствено от мигновения проблясък на нашите кораби, прорязващи космоса със скоростта на светлината. Там, в мрака, като плевели избуяват несъответствията и изкривяванията.
Когато се опитваме да разкажем историята на един човек — обикновен учен от Съюза1, заминал не толкоз отдавна за такава безименна, почти неизследвана планета, — изведнъж се оказваме едва ли не археолози, попаднали сред хилядолетни развалини. И ту си проправяме път през гъсто преплетени листа и цветове, клонки и бръшлян, за да се натъкнем неочаквано на геометричното съвършенство на колелото или на гладкия крайъгълен камък; ту минаваме през някаква съвсем незабележима, огряна от слънцето врата и откриваме вътре само мрак, внезапно припламнала искрица, сияние на тайнствен кристал, почти призрачно движение на женска ръка.
Как да отличим реалността от легендата, истината от друга истина?
Историята на Роканон ни докосва с мимолетния син проблясък на скъпоценния камък, завърнал се още веднъж от света на приказките. Да започнем с това.
Галактически район 8, номер 62: ФОМАЛХАУТ II
Разумни форми на живот. Установени са контакти със следните раси:
Вид I
А) Гдемиар (ед. число гдем) — хуманоидни троглодити, които излизат от пещерите си нощем. Ръст 120–135 см, светла кожа, тъмни коси. При създаване на контакта тези пещерни обитатели живеят в олигархично общество от градски тип със строга йерархия. Отличават се с частично развита телепатия в рамките на планетата. Технологично ориентирана култура на ниво ранна стомана. Равнището им е издигнато до Индустриално-С при мисията на Съюза през 252–254 г. През 254 г. на олигарсите от района край Кириенско море е отстъпен автоматично управляем кораб (направление Нова Южна Джорджия и обратно). Статус С-Висш.
Б) Фийа (ед. число фиан) — хуманоиди с изявено предпочитание към дневната светлина. Ръст около 130 см, наблюдаваните индивиди са най-вече със светла кожа и коса. Съдейки по краткотрайните срещи, живеят в селски и номадски колективни общности, владеят слаба телепатична способност, както и телекинеза в силно стеснени граници. Изглежда, че този подвид е атехнологичен; избягва контактите. Характерът на културата е неопределен и минимално проявен. В настоящия момент облагането с данъци се смята за неосъществимо. Статус Е — …?
Вид II
Лиуар (ед. число лиу) — хуманоиди, които също предпочитат дневната светлина. Типичен ръст над 170 см, кланово-аристократично общество, обитаващо селища от категорията крепост-село. Технологичен застой на ниво бронз, феодално-героична култура. Трябва да се отбележи хоризонталното социално разделение на две псевдораси: а) олгиор, „средни на ръст“, със светла кожа и тъмни коси; б) ангиар, „господари“, много високи, с тъмна окраска на кожата и яркоруса коса…
— Тя е от тези — Роканон вдигна глава от „Краткия джобен справочник за разумните форми на живот“ и пак се вгледа в гостенката. Бе доста висока, със смугьл тен и златисти кичури над раменете, застанала насред дългата зала на музея. Стоеше спокойна и изправена, с ореол от блестящи коси, без да откъсва очи от една витрина. Край нея нервно пристъпяха от крак на крак четири грозновати джуджета.
— Не знаех, че на Фомалхаут II освен пещерните хора има толкова различни раси — учуди се Кето, уредникът на богатия музей.
— Аз също. В списъка се споменават и други видове, с които още не е установен контакт, под забележката „непотвърдени сведения“. Май вече е време за по-сериозно изследване на онези места. Ех, сега поне научихме откъде е дошла.
— Как ми се иска да разбера и коя е…
Тя беше издънка от древен род, потомка на първите крале на ангиар, и при цялата й бедност косите, получени в наследство от безброй поколения, сияеха с чистия и неподвластен на времето блясък на златото.
Малките хора, фийа, й се покланяха, щом я зърнеха — още тогава, когато босоногото момиченце тичаше през полята, а кичурите му пламтяха като ярка комета под неспокойните ветрове на Кириен.