Жената вече бе научила доста за него, затова се поинтересува кротко:
— А твоите хора няма ли да те търсят? Той се загледа в прекрасната страна, която се ширеше под тях, с блещукащата в летния здрач река далеч на юг.
— Може би ще ме потърсят. След осем години… Те могат да пратят смъртта мигновено, ала животът ще дойде по-бавно… И кои всъщност са моите хора? Аз вече не съм този, който бях. Променил съм се — пих от извора в планината. И не искам никога повече да чувам гласовете на врага си.
Двамата изминаха мълчаливо един до друг седемте крачки до парапета. Тогава Гание вдигна поглед към синята мъглива грамада на хълмовете и промълви:
— Остани при нас.
Пришълецът замълча за миг и отвърна:
— Би могло. За известно време.
Но остана до края на живота си. Когато корабите на Съюза долетяха тук и Яхан заведе в Брейгна експедицията, тръгнала да го търси, Роканон беше мъртъв. Народът на лиуар оплакваше своя повелител и хората, дошли да го дирят, бяха посрещнати от вдовицата му — висока жена със златни коси, с голям, искрящ в синьо скъпоценен камък на шията. Гаверал Роканон така и не узна, че Вселенският съюз бе нарекъл планетата на негово име.