195
На пластмасов стол в изолираната килия седи мъж, облечен със сини дъвки и дънкова риза. Седи наведен напред, с лакти, подпрени на коленете. Изведнъж вдига светлите си очи и Роланд Бролин отстъпва крачка назад.
Юрек Валтер е гладко избръснат и сивата му коса е сресана на път, с бретон. Лицето му е бледо и силно набраздено от дълбоки бръчки, една мрежа от болка.
Роланд се връща към шлюза с решетки, отключва един тъмен шкаф и изважда три стъклени шишенца с широки гърла и алуминиеви капсули. Всички шишенца съдържат жълт прах. Той добавя два милилитра вода във всяко от тях, преобръща ги наопаки, внимателно завърта течността така, че прахът да се разтвори, и изтегля съдържанието им със спринцовка.
Отново отиват до бронираното стъкло на вратата. Юрек Валтер сега седи на леглото. Роланд си слага тапите за уши, след което отваря пролуката на вратата.
— Юрек Валтер — казва той с небрежен тон. — Време е…
Андерш вижда как мъжът става от стола, обръща поглед към пролуката на вратата и се приближава, докато разкопчава ризата си.
— Спри и си съблечи ризата — казва Роланд, въпреки че мъжът вече прави това.
Юрек Валтер тръгва бавно напред.
Роланд затваря отвора и го залоства с малко прибързани движения. Юрек спира, разкопчава последните копчета и си съблича ризата. Има три кръгли белега на гърдите. Кожата виси отпуснато около жилестите мускули. Роланд отново отваря процепа и Юрек Валтер изминава останалото кратко разстояние.
— Протегни ръка — казва Роланд и леко хълцащо вдишване издава, че е много уплашен.
Юрек не среща погледа му. Вместо това е заинтригуван от Андерш.
Протяга старата си, обсипана с петна ръка през отвора на вратата. Три дълги белега от изгаряне преминават по вътрешната ѝ страна.
Роланд забива спринцовката в дебелата вена и инжектира течността много бързо. Ръката на Юрек потръпва от свръхдозата, но той не я дръпва, докато не получи позволение. Главният лекар бързо заключва и залоства вратата, после надзърта вътре. Юрек Валтер, препъвайки се, се запътва към леглото. С резки движения сяда. Роланд изпуска спринцовката на пода и я наблюдават как се търкаля по бетона.
Когато се обръщат към Юрек Валтер, виждат, че вътрешната страна на бронираното стъкло е запотена. Той е издишал върху нея и е написал „ЮНА“ с пръста си.
— Какво пише там? — пита Андерш със слаб глас.
— Написал е „Юна“.
— Юна ли?
— Какво, по дяволите, означава това?
Мъглата изчезва и те виждат, че Юрек Валтер седи на леглото точно както преди, сякаш не се е помръднал.