Холгер вдига и показва найлоново пликче, което съдържа червен воден пистолет.
— И аз имам малък син…
Холгер замлъква и сяда на офисния стол.
— Да — отговаря Юна и слага ръката, която може да движи, на рамото му.
— Трябва да съобщим на майката, че ще прекратим търсенето и просто ще чакаме — казва Холгер и устните му започват да потръпват от мъка.
В малкия полицейския участък цари необичайна тишина. При кафе автомата стоят няколко облечени с униформи мъже, една жена бавно пише на компютъра си. Сивата дневна светлина е мрачно тежка, светлина, която напомня за безнадежден ден в училище.
Когато вратата се отваря и влиза Пиа Абрахамсон, приглушеното жужене стихва. Пиа е облечена с дънки и закопчано дънково яке, което е опънато на гърдите ѝ. Ореховокафявата ѝ коса, която пада отпред изпод черната барета, е сплъстена и немита.
Без грим е, в очите ѝ са изписани умора и страх.
Миря Слатнек бързо се изправя и придърпва един стол.
— Не искам да седя — едва продумва Пиа.
Миря разкопчава едно от копчетата на якичката на ризата си.
— Помолихме ви да дойдете тук, за да… Нещата стоят така, че се опасяваме…
Пиа се подпира с ръка на облегалката на стола.
— Това, което се опитвам да кажа — продължава Миря, — е…
— Да?
— Никой вече не вярва, че са живи.
Пиа почти не реагира. Не избухва в ридания, просто бавно кимва и облизва устни.
— Защо не смятате, че все още са живи? — пита тя с нисък и странно спокоен глас.
— Намерихме колата ви — обяснява Миря. — Излязла е от пътя и се е озовала в реката. Колата се намираше на дълбочина от четири метра, беше много повредена и…
Гласът ѝ замира.
— Искам да видя сина си — казва Пиа със същото зловещо спокойствие. — Къде е тялото му?
— То е… Все още не сме намерили телата, но… Много ми е трудно да го кажа, но преценката е издирването с помощта на гмуркачи да се прекрати.
— Но…
Ръката на Пиа Абрахамсон посяга към шията ѝ, към сребърното кръстче под дрехите, ала се спира при сърцето.
— Данте е само на четири години — продумва тя с изненада в гласа. — Той не може да плува.
— Не — повтаря Миря с тъжно изражение.
— Обаче… обича да си играе във водата — прошепва Пиа.
Брадичката ѝ леко се разтреперва. Стои там в дънковите си дрехи. Бялата свещеническа якичка се подава изпод якето. Със забавени движения, като стар, смазан от живота човек, тя най-сетне сяда на стола.
61
Елин Франк си взема душ след парната баня, после отива по лъскавия каменен под до голямото огледало пред двойния умивалник, където се избърсва с топла хавлиена кърпа. Кожата ѝ е все още гореща и влажна, когато облича черното кимоно, подарено ѝ от Як в годината, когато се разделиха.
Излиза от банята, прекосява светлите стаи с бял паркет и отива в спалнята.
На двойното легло вече е сложила лъскава рокля в бакърен цвят на „Карен Милън“ и златни бикини на „Долче & Габана“.
Закача кимоното, парфюмира се с „Ла Перла“, изчаква един момент, след което се облича.
Когато влиза в големия салон, тя вижда, че съветникът ѝ Роберт бързо скрива телефона зад гърба си. У нея незабавно отново нахлува мъчителна тревога, усеща в корема си тежка топка от мрак.
— Какво има? — пита тя.
Момчешката фланелка на квадратчета с къс ръкав се е измъкнала от белите дънки и кръглото му коремче се е оголило.
— Фотографът от френския „Вог“ закъснява с десет минути — казва Роберт, като избягва погледа ѝ.
— Нямах време да прегледам новините — отвръща тя в опит да звучи безгрижно. — Знаеш ли дали полицията вече е заловила Вики?
През последните дни тя не се осмеляваше нито да слуша новините, нито да чете вестниците. Налага ѝ се да взема едно хапче, за да може да заспи в десет часа, и още едно, за да заспи повторно в три.
— Чул ли си нещо за това? — повтаря въпроса си едва чуто.
Роберт се почесва по късо подстриганата коса.
— Елин, наистина не искам да се тревожиш.
— Не се тревожа, но това…
— Никой няма да те намеси в тази история.
— Няма нищо лошо човек да бъде информиран — небрежно подхвърля Елин.
— Нямаш нищо общо — упорства асистентът ѝ.
Тя отново е възвърнала самообладанието си и му отправя хладна усмивка:
— Трябва ли да ти се ядосам?
Той поклаща глава и придърпва фланелката си така, че пак да скрие корема му.
— Чух края на емисията новини по радиото на път насам — отговаря той. — Явно са открили откраднатата кола във водата, потънала в една река… и предстои да започнат да търсят с гмуркачи, струва ми се.