— Има ли навик да се обажда?
— Не, става дума само за „Биргитагорден“… Помислих си, че трябва да чуеш това, преди да се обади на теб, защото ще го направи. Явно не се отказва лесно, продължава да ни звъни, въпреки че в полицията е подадено оплакване срещу нея. Ето че сега се е добрала чак до моя номер.
— Какво знаеш за нея? — пита Юна замислено.
— Бритис каза, че Флура има пълно алиби за вечерта на убийствата, тъй като е провеждала сеанс с девет души на „Упландсгатан“ четирийсет тук в Стокхолм — развеселено разказва Аня. — Флура нарича себе си спиритически медиум и твърди, че може да задава на мъртвите въпроси срещу заплащане.
— Отивам там — отвръща Юна и се отправя към вратата.
— Юна, исках само да ти покажа, че този случай е известен на хората — обяснява тя с несигурна усмивка. — И рано или късно ще получим сигнали… Ако Вики Бенет е жива, все някой ще я види.
— Да — отговаря той и закопчава сакото си.
Аня е напът да се разсмее, но вижда сивите очи на Юна и внезапно проумява за какво става въпрос.
— Камъкът — казва тя с нисък глас. — Значи е вярно, че е било камък?
— Да — отговаря Юна, като я поглежда в очите. — Но само аз и хората, извършили аутопсията, знаем, че убиецът е използвал камък.
98
В Швеция това е крайно необичайно, но на няколко пъти полицията все пак е получавала съдействие от спиритически медиуми и гадатели. Юна си спомня за убийството на малката Енгла Хьоглунд. Тогава полицията използва медиум, който даде подробен фоторобот на двама убийци. Впоследствие се оказа, че описанието е грешно.
Истинският извършител всъщност бе заловен благодарение на това, че гражданин, изпробващ новия си фотоапарат, случайно бе заснел момичето и автомобила на убиеца.
Преди време Юна бе чел за независимо изследване, направено в САЩ на медиума, към който полицията се бе обръщала най-често в глобален мащаб. Проучването констатираше, че жената не бе допринесла с каквато и да било полезна информация в никое от сто и петдесетте предварителни разследвания, в които бе участвала.
Слабото следобедно слънце е навлязло във вечерната сянка и Юна потръпва, когато излиза от колата и отива до един сив блок със сателитни антени по балконите. Ключалката на входа е счупена и някой е изрисувал розови графити из целия вход. Юна се качва по стълбите до втория етаж и позвънява на вратата с името Хансен на процепа за пощата.
Бледа жена, облечена в протрити и сиви дрехи, му отваря вратата и го поглежда със срамежливи очи.
— Казвам се Юна Лина — представя се той и показва документ за самоличност. — Няколко пъти сте се обаждали в полицията.
— Извинете — прошепва жената и свежда поглед.
— Човек не бива да се обажда, ако няма какво да съобщи.
— Но аз… аз се обадих, защото видях мъртвото момиче — казва тя и среща погледа му.
— Мога ли да вляза за малко?
Тя кимва и го отвежда през тъмен коридор с протрит балатум до малка, чиста кухничка. Флура сяда на един от четирите стола около масата и обвива тялото си с ръце. Юна отива до прозореца и поглежда навън. Фасадата на отсрещния блок е покрита със защитен полиетилен. Термометърът, прикрепен от външната страна на рамката на прозореца, леко се полюшва на вятъра.
— Мисля, че Миранда идва при мен, защото неволно я пуснах от отвъдното, когато провеждах сеанс — подзема Флура. — Но аз… не знам точно какво иска.
— Кога се проведе сеансът? — пита Юна.
— Правя го всяка седмица… Изкарвам си хляба от това да говоря с мъртвите — казва тя и едно мускулче започва да трепери на дясното ѝ око.
— По един или друг начин това се отнася и за мен — отговаря Юна спокойно.
Той сяда точно срещу нея.
— Кафето свърши — прошепва Флура.
— Няма нищо. Когато сте се обадили, сте споменали нещо за камък…
— Не знаех какво да правя, но Миранда непрестанно ми показваше един окървавен камък.
Тя показва с ръце големината на камъка.
— Значи вие сте провеждали сеанс — продължава Юна меко — и тогава е дошло едно момиче и ви е разказало…
— Не, не беше така — прекъсва го Флура. — Беше след сеанса, когато се прибрах.
— И какво каза това момиче?
Флура го поглежда в очите и погледът ѝ помътнява от спомена.
— Показва ми камъка и ми казва да замижа.
Юна я наблюдава със сив, непроницаем поглед.
— Ако Миранда ви се яви отново, бих искал да я попитате къде се крие убиецът — простичко отвръща той.
99
Юна изважда малкото пластмасово пликче с ключодържателя на Вики от джоба си, отваря го и изсипва съдържанието му на масата пред Флура.