Нора Робъртс
Свидетел в смъртта
Смъртта е мъдър арбитър и сама по себе си е правосъдие.
Първа глава
За убийството винаги има публика. Независимо дали това най-страшно престъпление предизвиква ужас или насмешка, черен хумор или безмълвна скръб, хората са обсебени от мисълта за него, непрестанно го изучават и го пресъздават в художествени произведения. Убийството гарантира препълнени театрални зали.
Римляните са се надпреварвали за места в Колизеума, за да гледат как гладиаторите взаимно се кълцат на парчета. За да прогонят скуката, са посещавали „дневни представления“, в които на арената са се изправяли неколцина нещастни християни срещу лъвове, готови да забавляват възторжената публика. Изходът от двубоя е бил предрешен и римляните не са посещавали зрелището, за да видят дали този път християните ще победят зверовете. Важното е било да задоволят кръвожадните си инстинкти, да зърнат разкъсаните човешки тела.
Разотивали са се доволни, че не са хвърлили парите си на вятъра, а най-приятно е било усещането, че самите те са невредими. Смъртта на бедните християни ги е убеждавала, че личните им проблеми не са непреодолими.
Хилядолетия ни делят от времето на Римската империя, но желанието на хората да се забавляват с кървави зрелища не е стихнало. Представлението, в което лъвове разкъсват християни отдавна бе демоде, но през последния зимен месец на 2059 година темата за убийството все още привличаше публиката и вдигаше рейтинга на медиите.
Разбира се, по далеч по-изтънчен начин.
Цели семейства, влюбени двойки, хора с изтънчен вкус и провинциалисти все още се редяха на опашка да дадат парите си, спечелени с пот на челото, за да бъдат развличани от идеята за убийството.
Престъплението и наказанието бяха нейният занаят, убийството — нейната специалност. Ала тази вечер лейтенант Ив Далас седеше на удобното кресло в частната ложа и наблюдаваше изкусното пресъздаване на престъплението на сцената на претъпкания със зрители театър.
— Той е виновникът — промърмори.
— Моля? — Рурк наблюдаваше с еднакъв интерес играта на актьорите и реакциите на съпругата си. Тя се приведе и се облегна на перилото, а очите й с цвят на бренди не се откъснаха от сцената дори когато завесата се спусна за антракта.
— Този Воул е убил жената. Разбил е главата й, за да пипне наследството. Какво ще кажеш?
Рурк безмълвно наля в две чаши изстуденото шампанско. Питал се бе как ще реагира Ив на художественото пресъздаване на престъплението, след като ежедневно с сблъсква с него. Със задоволство отбеляза, че тя е погълната от драмата, разиграваща се на сцената.
— Може би — промълви най-сетне.
— Защо ли те питам, като знам отговора. — Ив взе чашата и го изгледа.
„Господи, колко е красив!“ — помисли си. Лицето му сякаш бе сътворено от магьосница, създала неповторима красота, която караше жените мигновено да го пожелават. Буйна черна коса обрамчваше изящните черти, като че издялани от прочут скулптор. Взираше се в нея, а плътните му устни се извиваха в едва забележима усмивка. Протегна ръка и дългите му пръсти докоснаха косата й. Сините му очи, искрящи като диаманти, все още караха сърцето й да затупти така, сякаш ще изскочи от гърдите й.
Тя не можеше да се примири с мисълта, че само с един поглед е способен да я превърне в своя покорна робиня.
— Защо ме гледаш така?
— Защото ми доставя удоволствие. — Едва доловимият му напевен ирландски акцент превръщаше дори най-обикновената фраза в магическо заклинание.
— Не думай! — Тя закачливо наклони глава. Отдавна не й се бе случвало да не е заета със спешното разследване на убийство и да посвети цялата вечер на съпруга си. Дори не се възпротиви, когато той игриво захапа ръката й. — Май ти се иска да се позабавляваш.
Рурк се усмихна, остави чашата си и без да откъсва поглед от нея, прокара длан по бедрото й.
— Извратен тип! Престани!
— Сама си го изпроси.
— Нямаш капчица срам! — възкликна тя. Подаде му чашата и закачливо се усмихна: — Почти всички зрители са насочили биноклите си към нашата ложа, за да зърнат прочутия Рурк.
— Грешиш, скъпа. Любопитни са да видят елегантната ми съпруга. Прочутата полицайка от отдел „Убийства“, която успя да ме впримчи в мрежите си.
Както очакваше, комплиментът му предизвика ироничната й усмивка. Той се наведе и игриво захапа долната й устна.
— Ако продължаваш в същия дух, ще ни изхвърлят, макар да си собственик на театъра — промърмори Ив.