— Бил ли е информиран, че детето се е родило живо?
— Да. Документацията е изрядна, както може да се очаква от швейцарците. Знаел е че има дъщеря. Задължителният ДНК тест е потвърдил бащинството му. Не се е възпротивил на осиновяването.
Ив легна по гръб, докато замъгленото й от умората съзнание възприеме информацията.
— Осиновителите по право имат достъп до тези сведения. В тайна остават само имената на родителите, но са известни етническият им произход, образованието им, интелектуалното равнище, артистичните и техническите им умения, както и здравословното им състояние. Ако подаде молба, осиновителят може да научи и имената на майката и бащата…
— Не е подавана такава молба — прекъсна я Рурк.
— Има начини да се заобиколи официалната процедура. Може би Карли се е досетила, че Дрейко е неин баща. Като се замисля, откривам прилика помежду им. Питам се какво й е било известно.
— Скоро ще научиш отговора. Опитай да подремнеш.
— Добре. Подсети ме да те напляскам, задето не се подчини на нарежданията ми.
— Вече се възбудих.
Тя прекъсна връзката, изтегна се на пода и се замисли. Бащи и дъщери, лъжи и убийства… Неусетно се унесе… и отново сънува кошмара.
Събуди се с писък. Беше обляна в пот, усещаше непоносимо главоболие.
Обърна се по корем и застана на четири крака, опитвайки се да се изправи. Едва след няколко секунди осъзна, че туптенето, което чувстваше в главата си, не е плод на въображението й. Някой чукаше на вратата.
— Добре. Чух. Идвам. — С мъка се изправи на крака, олюля се и се подпря на бюрото, за да запази равновесие. Отключи вратата, широко я отвори и процеди: — Какво искаш?
— Притесних се, защото не отговаряше на видеотелефона — избърбори Пийбоди. Беше поруменяла от студения въздух. — Реших, че… лейтенант, какво ви е? Изглеждате… — Искаше да каже „като преследвана от призраци“, но интуицията й подсказа да не използва тази фраза. — Изглеждате сънена.
— Бях заспала.
— Извинете, че ви събудих. — Пийбоди разкопча палтото си. Отново се опитваше да отслабне и изминаваше пеш големи разстояния. Тази сутрин зимата беше решила да покаже че още не си е отишла и бръснещият вятър караше пешеходците да забързат крачка. — Като влизах в управлението, се сблъсках с командира. Каза ми, че отива в болницата.
— Трухарт! — Тя се вкопчи в рамото на помощничката си. — Мъртъв ли е?
— Не, дори е дошъл в съзнание преди двайсет минути. Обаче най-радостното е, че реагира на стимулаторите. Не е парализиран!
— Добре. — Ив изпита неописуемо облекчение. Дълбоко си пое въздух и повтори: — Добре. Ще се отбием при него, когато отидем да разпитаме Стайлс.
— Момчетата събират пари за букет. Трухарт е любимец на всички.
— Включи и мен в списъка. — Седна зад бюрото и добави: — Моля те, донеси ми чаша кафе. Вие ми се свят.
— Изобщо не сте се прибирали у дома, нали? Защо казахте, че си отивате вкъщи, когато ме освободихте?
— Излъгах. Какво стана с кафето? Получих информация от анонимен източник. Отново ще посетим Карли Ландсдаун.
Пийбоди се нацупи и замарширува към автоготвача, като недоволно мърмореше:
— Естествено вашата помощничка няма право да научи кой е източникът.
— Препоръчвам на моята помощничка да ми донесе кафе, преди да съм й прегризала гърлото.
— Програмирах машината да го приготви, почакайте малко. Защо отново ще разпитвате Карли?
— Току-що научих, че Ричард Дрейко е неин баща.
— Но те са били… — Тя се изчерви, лицето й се изкриви от отвращение. — Пфу!
— Най-точното едносрично определение на връзката им. — Ив взе чашата от ръката й и с наслада отпи от кафето. — Подай официална молба до съдия Левински за достъп до засекретените файлове за осиновяването. Междувременно… — Тя млъкна, тъй като индикаторът на видеотелефона замига, сигнализирайки, че я търсят отвън.
— Отдел „Убийства“. Далас.
— Вие ли сте лейтенант Ив Далас?
Ив огледа жената и отвърна:
— Да.
— Лейтенант Далас, казвам се Анджа Карвъл. Искам да споделя с вас много важна информация, и то час по-скоро.
— Издирвахме ви, госпожо Карвъл.
— Така и предполагах. Удобно ли е да дойдете в хотела? Отседнала съм в „Палас“.
— Мнозина предпочитат този хотел. Ще бъда при вас след двайсет минути.
— Благодаря за отзивчивостта. Мисля, че ще ви помогна да разплетете възела.
— Не мога да повярвам! — възкликна Пийбоди, когато началничката й прекъсна връзката. — Търсим я под дърво и камък, а тя се обажда и иска среща с вас.