— Виждам, че захванете ли се с нещо, стигате докрай. Да, Кенет знае. Ако не беше той, не знам как щях да се справя.
— Известно ли му е, че Карли Ландсдаун е ваша дъщеря?
Тя повдигна вежди:
— Нямаше как да узнае името, което й бяха дали осиновителите. Исках да запазя всичко в тайна, ето защо сведенията бяха засекретени. Само адвокатът, който изготви документите, знаеше къде живее детето, както и името на осиновителите. Не разбирам какво общо има детето — всъщност момиченцето вече е млада жена — с убийството на Ричард?
— Никога ли не сте виждали дъщеря си? Не сте ли опитвали да се свържете с нея?
— Не, не съм. Сигурно ще ме помислите за лъжкиня или за коравосърдечна.
Доля чашата си, но не отпи от нея. Само треперещите й ръце издаваха вълнението й. Дълго мълча, сетне отново заговори:
— Не съм нито едното, нито другото. По времето, когато забременях, бях много млада и безумно влюбена в Ричард Дрейко. Отдадох му се… бях девствена. Той обичаше девствените момичета. Бях невежа в областта на сексуалните отношения, не знаех как да се предпазя от забременяване. — Сви рамене и се облегна назад. — Господи, колко съм била невинна и наивна! Бях въодушевена като разбрах, че нося детето на Ричард, въобразявах си, че ще се оженим. Той скоро превърна въодушевлението ми в отчаяние. Не се разгневи, не вдигна скандал, но и не произнесе нежните думи, които жадувах да чуя. Изгледа ме пренебрежително и с лека досада…
В очите й проблесна гняв, тя отпусна ръката, с която машинално докосваше шията си.
— Никога няма да забравя погледа му. Заяви, че бебето си е мой проблем и че нямал никакво намерение да плати за аборта. Разбира се, избухнах в ридания, паднах на колене, молех го да размисли. Той ме обсипа с обидни епитети, заяви, че изобщо не ме бива в леглото и че съм му омръзнала. Обърна се и си отиде. Остави ме обляна в сълзи и дори не му мигна окото.
Отпи от чашата си, но сега беше много по-спокойна.
— Разказах ви всичко, за да разберете защо не скърбя за този човек. Никога не съм срещала по-противен мъж. За съжаление по онова време бях много наивна и заслепена от любовта. Естествено дори аз виждах слабостите му, ала притежавах неизчерпаемия оптимизъм на младите и вярвах, че под мое влияние той ще се промени.
— Но е настъпил момент, когато сте престанали да се самозалъгвате.
— Разбира се. Престанах да се надявам да променя характера на Ричард Дрейко, но си въобразявах, че не мога да живея без него. Освен това много се страхувах. Бях едва осемнайсетгодишна, носех дете в утробата си, бях сама на този свят. Мечтите ми да стана прочута актриса бяха разбити. Реших, че не си струва да живея повече.
Замълча за миг, сякаш бе потънала в спомените си, сетне продължи:
— Осемнайсетгодишните момичета са толкова наивни и сантиментални. Сигурно и вие на същата възраст сте си въобразявали, че сте центърът на вселената. Ах, младост! — Тя отново сви рамене. — Реших да се самоубия. Не успях от първия път, но щях да поправя грешката си, ако не се беше намесил Кенет.
— И все пак не сте направили аборт.
— Не. Разполагах с достатъчно време да размисля, да се успокоя. Когато прерязах вените си, не мислех за детето, а само за себе си. После разбрах, че ми е дадена втора възможност и че ще оцелея само ако осигуря щастлив живот на детето, което носех в утробата си. Нямаше да се справя без Кенет. — Тя втренчи в Ив изразителните си очи. — Кенет спаси не само мен, но и бебето. Помогна ми да намеря клиниката в Швейцария и адвокат, занимаващ се с дела по осиновяване. Даде ми назаем пари, беше ми истинска опора.
— Влюбен е във вас.
— Зная. — Анджа тъжно поклати глава. — Искрено съжалявам, че не мога да отвърна на чувствата му. Той преби Ричард в пристъп на гняв и отмъщението му излезе доста скъпо.
— Какво се случи, след като дадохте детето за осиновяване?
— Върнах се към живота, които водех преди да се запозная с Ричард. Така и не осъществих мечтата си да стана актриса. Горчивият опит ме беше излекувал от илюзиите.
— Имали сте право да получавате сведения за детето си.
— Не се възползвах. Бях сторила най-доброто за дъщеричката ми, най-доброто за мен. Тя вече не беше моя, загубила я бях безвъзвратно. За нея бях една непозната, едва ли би проявила интерес към мен.
— За сметка на това е проявила интерес към Ричард Дрейко. Била е на сцената, когато е бил убит.
— Така ли? — Изненадата й беше искрена. — Нима е актриса и играе в нюйоркски театър? Каква ирония на съдбата! Участвала е в пиеса заедно с Кенет и Ричард. Странно съвпадение.
Ив изчака, като внимателно я наблюдаваше, сетне промълви: