— Нима изобщо не се интересувате от дъщеря си? Не искате ли да знаете как изглежда, дали е умна и амбициозна.
— Лейтенант, не желая да се преструвам, че помежду ни съществува някаква духовна връзка. За мен Карли Ландсдаун е само една непозната. Разбира се, пожелавам й да бъде много щастлива. Но когато я дадох за осиновяване, прекъснах връзката помежду ни. Само Кенет ми напомня за онези отдавна отминали дни.
— Познавате ли Арина Мансфийлд?
— Бегло. Още преди години й предвещаваха блестяща кариера. И предсказанията се сбъднаха, нали? Мисля, че също е била жертва на Ричард — наситил й се е и я изоставил. Защо питате?
— Тя също е участвала в пиесата. Известно ли ви е коя е Натали Брукс?
— Натали Брукс ли? — Анджа леко се усмихна. — От години не съм чувала името й. Спомням си, че имаше малка роля в пиесата, в която участваше и Ричард. Беше много млада и хубавичка, притежаваше невинността на провинциално момиче. Разбира се, бе лесна плячка за него. Прелъсти я, след като ме заряза. А може би преди това. Беше толкова подъл и потаен. И тя ли е участвала в последното му представление?
— Не. Обаче синът й е бил дубльор на Дрейко.
— Невероятно! — Тя плесна с ръце, в очите й проблеснаха дяволити пламъчета. — Умирам от любопитство още кой от познатите ми е участвал.
— Елайза Ротчайлд.
— Възхищавам се от тази жена, от достойнството й и от жлъчното й чувство за хумор. Не понасяше Ричард… може би защото той не криеше, че не е негов тип жена. Невероятно е как толкова призраци от миналото отново са се събрали на сцената. А Ричард е бил в центъра, както най-обичаше.
Тя махна с ръка:
— Вече не следя новите театрални постановки, но ако знаех какво ще се случи, непременно щях да си купя билет. Да, бих дала мило и драго да гледам последното представление на Ричард Дрейко.
— Срещали ли сте се с някого от тези хора през изминалите двайсет и четири години?
— Вече ви казах, че Кенет е единствената ми връзка с миналото. Сигурно ви е казал, че няма представа къде живея, че е загубил дирите ми. Излъгал е, за да ме защити. Като научих кои са били актьорите в трагично завършилата пиеса, разбирам мотивите на верния ми приятел. Страхувал се е, че призраците от миналото ще ме преследват. Уверявам ви — ще го кажа и на него — че ни най-малко не съм разтревожена.
— Кенет споменавал ли е, че Ричард Дрейко и Карли Ландсдаун са били любовници?
Тя тъкмо поднасяше чашата към устните си, но ръката й застина във въздуха. Без да откъсва очи от Ив, бавно остави чашата на масата и прошепна:
— Какво казахте?
— Че бившият ви любовник е имал интимна връзка с момичето, което двамата сте създали. Разделили са се малко преди смъртта му.
— Господи! — Анджа стисна клепачи. — Защо трябва да плащам за греха, който сторих толкова отдавна! Покрусихте ме, лейтенант. — Погледна Ив и очите й проблеснаха като стоманени остриета. — Ако това е била целта ви, успяхте. Сигурна съм, че нито Ричард, нито Карли са подозирали за кръвна си връзка.
Скочи от канапето и нервно закрачи напред-назад. Отново погледна Ив и промърмори:
— Тя е млада и красива, нали?
— Да. Много е привлекателна.
— Не е могъл да й устои… пък и защо да се въздържа? Винаги е успявал да примамва жените в леглото си.
— Ами ако тя го е прелъстила, макар да е знаела истината?
— Не познавам жена, която би се съгласила да спи със собствения си баща! — извика Анджа. Сви юмруци, разтрепери се и рязко се обърна. — Невъзможно е! Информацията е засекретена!
— Но не е унищожена — промълви Ив. — Има начини за достъп до закодираните файлове. Освен това всеки от заинтересуваните може да подаде молба и да се запознае със сведенията. Може би Карли е била любопитна кой е истинският й баща.
— Законът изисква да ме уведомят, ако бъде подадена молба…
— Законите се нарушават, иначе полицаите щяха да останат без работа. Възможно е и Дрейко да е поискал достъп до информацията.
Анджа горчиво се засмя:
— Не може да бъде! Дори едно време не прояви интерес към бебето, което очаквах. Оттогава са изминали повече от двайсет години — едва ли си е спомнял за съществуването на детето.
— Карли много прилича на баща си, госпожо Карвъл. Косите им бяха еднакъв цвят, ако човек се загледа, забелязваше се очебийна прилика във формата на очите им… в овала на лицата им.
— Добре! — Анджа въздъхна, кимна и отново се настани на канапето, макар да личеше, че седи като на тръни. — Може би мръсникът също е забелязал приликата. — Тя пак задърпа копчето на роклята си. — Може би… Вкарал я е в леглото си, за да изпита перверзно удоволствие, да задоволи нарцистичните си наклонности. Не съм сигурна какви са били подбудите му. Не съм сигурна какви са били подбудите му. Не, не мога да преценя. За мен той е непознат като младата жена, за която говорите.