— Майка ти и Ричард са били любовници, така ли? — намеси се Карли, отдръпна се и се втренчи в него. — Ама че работа! — Съчувствено го изгледа и добави: — Не се вълнувай, миличък.
Но Майкъл очевидно се вълнуваше.
— Чуйте, лейтенант, мама е играла някаква малка роля. Често ми е казвала, че не е мислела да се посвети на артистична кариера. С татко много се обичат… Никога нямаше да сподели с мен за връзката си с Дрейко, ако не знаеше, че се възхищавам от него и че ще се явя на прослушване за негов дубльор. Отнесъл се е много зле с нея. Не, не само с нея — харесвало му е да се подиграва с жените. — Погледна Карли и добави: — Мама е успяла да се съвземе след душевната травма, която й е нанесъл. Умните жени не се поддават на отчаянието.
„Майка му е неговата слабост“ — помисли си Ив.
— Да, Дрейко се е подигравал с жените. Младите и красиви жени са били като играчки за него, а играчките бързо са му омръзвали. Надали се е отказала от кариерата си заради него.
— Може би — въздъхна Майкъл. — Ала е започнала нов живот с баща ми и е много щастлива, уверявам ви.
— Дрейко й е причинил голямо страдание.
— Вярно е. — В гласа му се прокрадна горчивина. — Да, накарал я е да страда. Разбирам намека — искате да призная, че съм изпитвал омраза към него заради онова, което е сторил на майка ми. Вярно е… до известна степен.
— Майкъл, не казвай нито дума повече — обади се Карли.
— Няма да мълча! — гневно възкликна младежът. — Става въпрос за скъпата ми майка и не ще позволя да я обиждат. Не е била лека жена, играчка, която Дрейко е захвърлил, когато му е омръзнала. Възползвал се е от младостта й, наивността й.
— Давал ли й е наркотици, Майкъл? — попита Ив. — Знаеш ли дали я е накарал да се пристрасти към дрогата?
— Знам, че е опитал, но е ударил на камък — отвърна младежът. — Долен мръсник! — добави и несъзнателно стисна юмруци.
Карли го сграбчи за рамото и отново го предупреди:
— Не си длъжен да отговаряш на въпросите й.
— Не понасям да обиждат майка ми. Ще изясним всичко веднъж завинаги! — Лицето му се зачерви от гняв, очите му бяха като нажежени въглени. — Тя сподели с мен как веднъж го заварила да пуска някаква таблетка в питието й. Попитала го защо го прави, а той се изсмял и заявил… Мама никога не използва нецензурен език, но дословно ми предаде думите му. Казал й, че вълшебният еликсир ще я накара да се чука както се чукат зайците. — Майкъл стисна зъби и се втренчи в Ив. — Дори след толкова години тя нямаше представа какво е възнамерявал да й причини. Но аз разбрах, разбрах веднага. Подлецът е сложил в напитката й наркотик, известен под названието „див заек“.
— Не го е изпила, нали?
— Не. Изплашила се, заявила че няма да близне питието. Дрейко побеснял от гняв, започнал да я обижда, помъчил се насила да налее напитката в гърлото й. В този миг тя осъзнала в какво чудовище се е влюбила и побягнала. Била сломена, разочарована. Върнала се при родителите си. Каза, че това било най-разумното, което е могла да стори… Той дори не си я спомняше — добави младежът и горчиво се усмихна. — Името й се беше заличило от паметта му.
— Разговаряли ли сте за нея?
— Споменах името й, исках да видя как ще реагира. Ала той даже не се престори, че си спомня за нея. Тя не е означавала нищо за него… както и другите жени, с които е имал връзка.
— Напомни ли му коя е Натали Брукс?
— Не — едва чуто промълви той. Гневът започваше да го напуска. — Разбрах, че е безсмислено. Ако настоявах, щях да загубя работата си.
— Не се измъчвай, скъпи. — Карли съчувствено го прегърна.
Ив замислено присви очи и дори не трепна, когато актрисата се извърна към нея и гневно възкликна:
— Оставете го на мира! Сигурно изпитвате някакво извратено удоволствие да издевателствате над беззащитни хора!
— Позна, драга — отговори Ив. „Обаче ти не си беззащитна — помисли си. — Дали си наследила характера на баща си, или се е формирал под влиянието на осиновителите ти?“ Отново се обърна към Майкъл:
— Сигурно ти е било трудно всеки ден да разговаряш с човека, който е накарал майка ти да страда.
— Стараех се да забравя изповедта й. Невъзможно бе да поправя стореното. — Той предизвикателно сви рамене. — Каквото и да направех, щеше да бъде безсмислено. Мечтаех един ден да стана по-добър актьор от него. Така щях да му отмъстя.
— Ето, че ти се предоставя възможност да го заместиш не само на сцената, но и в леглото на любовницата му.
Той стисна устни, брадичката му затрепери.
— Карли, не е вярно. Не мисли, че…
— Разбира се, че не това е причината да се любиш с мен, скъпи. — Тя стисна ръката му. — Лейтенант Далас има цинично подсъзнание.