— Сигурно изказването му ви е заварило неподготвена.
— Той беше като змия, а змиите бързат да ухапят жертви те си, защото са страхливи. Разбира се, не му останах длъжна, но бях изненадана и разгневена, а гневът е лош съветник. Ричард напусна сцената и се заключи в гримьорната си. Асистент-режисьорът хукна след него да го успокоява, а ние продължихме репетицията с дубльора на „великия“ актьор.
— Кой е дубльорът?
— Казва се Майкъл Проктър и наистина го бива.
— Той ли ще заеме мястото на Ричард, ако пиесата продължи да се играе?
— Решението се взема от продуцентите. Обаче няма да се изненадам, ако поне известно време Майкъл играе ролята на Ленард Воул.
— Благодаря за информацията, госпожице Ландсдаун — каза Ив, а мислено добави, че хора, които доброволно съобщават сведения, са много подозрителни.
— Нямам какво да крия. — Чернокосата отново сви рамене и се втренчи в Ив. — Дори да имам тайни, сигурно на бърза ръка ще ги разкриете. Чувала съм много хвалебствия по адрес на полицайката, за която се е оженил Рурк. Мисля, че е истинско предизвикателство да извършиш убийство пред очите на едно от най-прочутите нюйоркски ченгета.
— Хората, които се решават да отнемат човешки живот обикновено са високомерни. Ще ви потърсим за допълнителни показания, госпожице Ландсдаун.
— Не се съмнявам.
Ив я изчака да се отдалечи и промълви:
— Още един въпрос.
— Казвайте.
— Не харесвате и Арина Мансфийлд.
— Вярно е, че не изпитвам топли чувства към нея. — Карли наклони глава и повдигна вежди. — Защо ми задавате този въпрос?
— Не проявихте съчувствие към нея, когато припадна.
Чернокосата отново се усмихна — толкова ослепително, че би могла да заплени и зрителите на последните редове:
— Колко сте наивна. Не забелязахте ли колко грациозно се строполи на сцената? Не бива да вярвате на актьорите, лейтенант Далас.
Тръсна глава, отново отметна косата си и изчезна зад кулисите.
— Питам се ти каква роля играеш, скъпа — промълви Ив.
— Лейтенант. — Млада жена от екипа на „метачите“ се приближи до Ив. При всяка крачка широкият й предпазен гащеризон прошумоляваше. — Открихме интересно приспособление. Сигурно ще ви е интересно да го разгледате.
— Я виж ти! — Ив взе прозрачното пликче, разгледа ножа, без да го изважда, натисна върха на острието, което потъна навътре. — Къде го намерихте… х-м… — Тя прочете името, извезано на джоба на тъмносивия гащеризон. — Къде го намерихте, полицай Ломбовска?
— Във ваза с истински, прекрасни червени рози. Никога не съм виждала толкова много цветя. Гримьорната на Арина Мансфийлд е препълнена с букети, все едно погребват някой именит държавник.
— Бързо действате.
— Благодаря, лейтенант.
— Знаете ли къде е Мансфийлд?
— В салона за репетиции. Вашият човек е с нея.
— Пийбоди ли?
— Не, лейтенант. Съпругът ви. — Ломбовска изчака Ив отново да впери поглед в ножа в прозрачното пликче и едва тогава си позволи да вдигне вежди. За пръв път й се случваше да види отблизо Рурк и беше на мнение, че той е най-красивият мъж на света.
— Приключвате ли вече, Ломбовска? — прекъсна размишленията й началничката й.
— Остава ни съвсем малко работа, лейтенант.
Ив напусна сцената и в коридора се сблъска с Пийбоди, която излизаше от някаква гримьорна.
— Вече уредих да разпитате четирима актьори.
— Браво. Плановете ни за тази вечер се променят. — Ив й показа ножа със сгъваемото острие. — „Метачите“ са го намерили във ваза с рози в гримьорната на Мансфийлд.
— Ще й предявите ли обвинение в убийство?
— Адвокатът й ще уреди да бъде освободена под гаранция преди да я арестуваме и да я отведем в управлението. Само че цялата работа ми изглежда нагласена, Пийбоди. Арина убива Ричард Дрейко пред очите на две хиляди зрители, сетне скрива фалшивия нож в своята гримьорна. Или е много умна, или е кръгла глупачка. — Тя преобръщаше в ръцете си прозрачното пликче с вещественото доказателство. — Да видим какво обяснение ще даде примадоната. Къде се намира залата за репетиции?
— На долния етаж. Можем да слезем по стълбището.