— Госпожице Ландсдаун!
Карли не обърна внимание на Ив. Прегърна Майкъл и обсипа лицето му с целувки, сетне промълви:
— Разля кафето си, миличък. Моля те, донеси една чаша и на мен.
— Да… Добре… — Младежът се изправи. — Майка ми е прекрасна жена.
— Не се съмнявам. — Карли отново стисна ръката му.
Когато Майкъл отиде в кухнята, тя се нахвърли върху Ив:
— Как не ви е срам да се възползвате от уязвимостта му! Редно е по-силните да защитават по-слабите, не да им удрят плесници!
— Според мен грешиш, като го мислиш за слабохарактерен — отбеляза Ив и седна на страничната облегалка на едно кресло. — Направи ли ти впечатление как пламенно защити майка си? За някои хора семейството е най-важното. Защо не ми каза, че си била осиновена?
— Какво? — смаяно попита актрисата. — За бога, какво ви влиза в работата? Пък и защо да го споменавам, след като за мен това са истинските ми родители.
— Осиновили са те малко след раждането ти.
— Така е. Родителите ми не са скрили истината от мен, но въпросът никога не ме е вълнувал.
— Разказвали ли са ти подробности?
— Подробности ли? Разбира се… що се отнася до етническия ми произход и прочие. Казано ми бе, че желанието на истинската ми майка е било да живея с хора, които ме обичат и не ме лишават от нищо. Всъщност това не ме интересуваше. За мен истинската ми майка е осиновителката ми.
Замълча, повдигна вежда:
— Да не би да намекваше, че и тя е имала сексуална връзка с Ричард Дрейко? — Иронично се засмя и тръсна глава. — Уверявам ви, че се лъжете. Изобщо не го познаваше. С татко са женени от трийсет години и бракът им е щастлив. Освен това професията й няма нищо общо с театъра. Преди да се посвети на отглеждането ми, е работила в туристическа агенция.
— Никога ли не си пожелала да научиш нещо повече за жената, която те е родила?
— Не. Имам прекрасни родители, които обичам. Те също ме обичат. Защо да се интересувам от жена, която ми е чужда?
„Каквато майката, такава и дъщерята“ — помисли си Ив.
— Много осиновени проявяват интерес към истинските си родители, дори искат да се свържат с тях.
— А пък аз пет пари не давам! Не изпитвам необходимост, защото животът ми е щастлив. Сигурна съм, че ако пожелаех да се запозная с родната ми майка, родителите ми щяха да я издирят. Но не го сторих, защото не страдах за нея и защото… защото щях да ги наскърбя. Обичам ги от все сърце и за нищо на света не бих ги накарала да страдат. Дано да ми повярвате.
— Знаеш ли коя е Анджа Карвъл?
— Не — студено отвърна Карли. — Сигурно това е жената, която ме е родила. Така и не пожелах да узная името й, защото не ме интересува.
— Потвърждаваш ли, че не си поддържала връзка с Анджа Карвъл?
— Не съм и не желая да се запозная с нея. — Карли се изправи. — Нямате право да се намесвате в живота ми!
— Не си ли се интересувала кой е истинският ти баща?
— Не започвайте отново! Казах ви, че пет пари не давам за жената, която ме е родила, камо ли за този човек. Не ми е никакъв баща. Голяма работа, че е накарал тази Анджа да забременее. Пожелахте да бъда откровена с вас — дано да сте доволна от отговорите. Обаче не разбирам накъде биете. Какво общо имат истинските ми родители със смъртта на Ричард Дрейко?
Ив не отговори. Карли се втренчи в нея, прочете истината в очите й и пребледня като платно. Лицето й се изкриви от ужас, от гърдите й се изтръгна дрезгав вик:
— Не може да бъде! Това е лъжа! Долна, отвратителна лъжа. Мръсница такава, как можа да ти хрумне! — Грабна от масичката вазичката с теменужки и я запрати към стената. — Не е вярно!
— Според акта за раждане Ричард Дрейко е твой баща.
— Не! Не! — Карли се хвърли към Ив, блъсна я към шкафа и събори нощната лампа. Стъкленият абажур се пръсна на парчета. Пийбоди понечи да се намеси, но Ив й махна да не се приближава и стоически понесе плесницата, която й зашлеви актрисата. — Не с вярно! Вземи си думите назад!
Неутешимо зарида, сълзи обливаха бледото й лице. Сграбчи за ризата Ив, разтърси я, сетне нададе стон и оброни глава на рамото й, като повтаряше:
— Боже мой! Боже мой!
Майкъл тичешком влезе в дневната. Изражението му подсказваше, че е чул всичко. Спусна се към Карли и понечи да я вземе в прегръдките си, но тя го отблъсна:
— Не ме докосвай! Не ме докосвай!
Строполи се на пода и се преви на две, като неудържимо трепереше.
— Пийбоди, отведи Майкъл обратно в кухнята! — нареди Ив.
Младежът отстъпи крачка назад, втренчи се нея и изстена:
— Как е възможно да сте толкова жестока! Жестока и безмилостна! — Обърна се и тръгна към кухнята, Пийбоди го последва.
Ив приклекна до младата жена. Страната й още гореше от плесницата на Карли, но сърцето й беше като буца лед.