— Най-важното сега е да поспиш.
— Чувствам празнота, която ме изпълва с болка. — Ръцете й се плъзнаха по гърба му. — Помогни ми, моля те.
Рурк знаеше, че любовта лекува всички рани, колкото и дълбоки да са те. С търпение и нежност ще свали товара от плещите й, ще сподели мъката й.
Леко докосна устните й със своите, взе я в прегръдките си и обсипа с нежни целувки лицето й, косата й, шията й. Най-важното бе първо да облекчи болката й.
Тя се обърна към него, пламнала от страст. Ала Рурк не се поддаде, а продължи да я докосва с неподозирана нежност, за да й помогне да се успокои.
А когато тя изстена и се изтегна на леглото, бавно свали дрехите й. Устните му следваха пръстите му, а възбудата й нарастваше.
Отдаде му се безрезервно, без задръжки, също както му доверяваше мислите и чувствата си. Защото знаеше, че и той изпитва същото доверие към нея.
Без да бърза, Рурк я изведе до върха на сладострастието докато почувства как напрежението напуска тялото й.
Сърцето й затуптя в ритъм с неговото, ръцете й като лозници се обвиха около него.
— Обичам те — прошепна той. Облада я, без да отмести поглед от лицето й. — Обичам те безумно… и завинаги.
Тя се задъха, затвори очи, за да задържи красотата на мига и позволи на Рурк да я отведе вкъщи.
Притисна го към себе си, искаше й се още миг да се наслаждава на тялото му.
— Благодаря ти.
— Не обичам да изтъквам очебийни факти, но все пак ще отбележа, че заслужавам благодарности. Май се чувстваш по-нормално.
— Много по-добре съм, Рурк… не, остани така още малко. — Без да вдигне глава от рамото му, прошепна: — Когато сме заедно, изпитвам неповторимо усещане… което не съм изпитвала към друг.
— Аз също.
Тя се засмя и почувства облекчение, че е в състояние да се смее:
— Само че в живота ти е имало много повече жени отколкото мъже в моя живот.
— Не съм ги броил. — Той се обърна и се изтегна на леглото, а Ив се надвеси над него. Изчезнала бе сковаността й, движенията й отново бяха гъвкави като на пантера. Страните й бяха поруменели, ала клепачите й бяха зачервени от умора, а сенките под очите й бяха още по-тъмни. Рурк съжали, че не й е дал успокоително.
— Престани! — Тя приглади косата си и престорено се намръщи.
— Какво да престана?
— Да се тревожиш за мен. Зряла жена съм и мога да се грижа за себе си. — Тя дори не осъзна колко абсурдно е изказването при дадените обстоятелства. — Не е нужно непрекъснато да се суетиш като квачка около мен.
— Хайде да подремнем.
— Нямам време. Ти също. Сигурно провалих важни сделки, например закупуването на някоя слънчева система.
— Грешиш, скъпа. Възнамерявах да се сдобия с малка, ненаселена планета. Едва ли ще се намери друг кандидат за нея. Усещам, че се нуждая от почивка, а ти от сън.
— Вярно е, но нямам време.
— Ив…
— Слушай, обещавам да си взема отпуска след приключване на разследването. Освен това не ти приляга да ми четеш конско, защото също не си мигнал през последните дни.
— Нашите двигатели не работят с еднаква скорост.
Ив тъкмо се канеше да стане от леглото. Обърна се и го изгледа:
— Това пък какво означава?
— Каквото казах.
Тя сбърчи чело и се замисли.
— Не знам защо, но ми се струва, че изявлението ти цели да ме ядоса. Обаче рано или късно ще проумея и ако си се подиграл с мен, тъпкано ще ти го върна.
— С трепет, очаквам отмъщението ти. Щом нямаш време за сън, поне хапни нещо… Хей, защо се смееш?
— Вече ти казах — защото си като квачка, която бди над пиленцето си. — Обърна му гръб и тръгна към банята.
Рурк зяпна от изумление, сетне процеди:
— Успя да ме нервираш.
— Е, тъкмо да разбереш дали е приятно. Поръчай ми нещо за ядене. — Влезе в банята, пусна душа и нареди водата да се загрее до четирийсет градуса.
— Целуни ме отзад. — Рурк промърмори любимата й фраза и поръча на автоготвача да приготви супа с протеинови добавки.
Ив едва ли не облиза чинията, за да му достави удоволствие, пък и да задоволи глада си. Усети как след горещия душ и топлата супа съзнанието й започва да се прояснява. Облече се и сложи кобура с оръжието си.
— Ще се отбия в болницата. Искам отново да разпитам Стайлс.
— Защо? Нали вече си разбрала истината? — Ив безмълвно го изгледа, а той сви рамене: — Познавам те, лейтенант. Докато се хранете, обмисляше различните предположения, наместваше парченцата от мозайката. А сега изгаряш от желание да приключиш разследването.