— Ако владеехме положението, нямаше да си тук. Не стига, че те простреляха с лазер, ами падна много лошо. Ако нервите ти са изопнати, потърси съвет от полицейския психолог.
— Нищо ми няма, лейтенант. Мечтая отново да облека униформата, да се върна на работа. Надявам се като приключите разследването да ми съобщите подробностите.
— Дадено.
— И още нещо… Извинете, знам, че бързате, но искам да кажа… знам, че онази вечер сте разговаряли с майка ми.
— Да, срещнахме се случайно. Тя е много симпатична.
— Нали? — Лицето му грейна. — Майка ми е неповторима. Баща ми ни изостави още когато бях малък, ето защо с нея сме свикнали да се грижим един за друг. Тя сподели с мен как сте изчакали да ме изнесат от операционната и сте се интересували от състоянието ми…
— Раниха те, докато беше под мое командване. — „Кръвта ти течеше по ръцете ми“ — добави тя мислено.
— Искам да ви благодаря, че сте били там. За мама това е било много важно.
— Недей да ми благодариш, а се постарай повече да не се изпречваш на пътя на лазерни лъчи.
Кенет Стайлс, който лежеше в стая на долния етаж, се размърда, погледна сестрата, проверяваща показанията на мониторите, и заяви:
— Искам да направя самопризнание.
Тя се обърна към него и машинално се усмихна:
— Ето, че се събудихте, господин Стайлс. А сега трябва да хапнете нещо.
Кенет беше дошъл в съзнание отдавна, но бе лежал неподвижно, обмисляйки положението.
— Искам да направя самопризнание — повтори.
Сестрата се приближи до него и попита:
— Свещеник ли да ви изпратя?
— Не. — Той сграбчи ръката й с неподозирана сила. — Повикайте Далас. Лейтенант Далас. Кажете й, че съм готов да направя самопризнание.
— Не бива да се вълнувате.
— Намерете лейтенант Далас и й предайте какво съм казал.
— Добре, само не се вълнувайте. Обещайте, че няма да се преуморявате. Паднали сте много лошо. — Оправи завивката му и като видя, че пациентът й затворил очи, заяви: — Ще се погрижа за храната ви. — Отбеляза нещо на диаграмата, излезе от стаята и уведоми униформения полицай, че Стайлс е дошъл в съзнание.
Извади електронен бележник от джоба на престилката си и уведоми службата по изхранване, че пациентът Стайлс от стая № 6503 иска обяда си. Полицаят понечи да каже нещо, но тя вдигна ръка:
— Изчакайте малко. Трябва да предам поръчката, та да сервират храната преди полунощ. От седмица насам службата изостава с доставките. — Пациентът не беше направил избора си от менюто, затова тя поръча печено на скара пилешко бяло месо, ориз, броколи, приготвени на водна баня, цяло пшеничено хлебче, парче заместител на маслото, обезмаслено прясно мляко и желе от боровинки.
— Ще сервират храната след час — обясни на полицая.
— В стаята на Стайлс може да се влиза само със специално разрешение — предупреди я униформеният.
Сестрата гневно изсумтя, отново извади бележника си и отбеляза изискването, сетне промърмори:
— О, щях да забравя. Пациентът настоява да открия някоя си Далас. Знаете ли коя е?
Полицаят кимна и извади комуникатора си.
— Трухарт е роден за полицай — отбеляза Пийбоди, докато вървяха по коридора. — Във вените му тече кръвта на ченге.
— Още е доста неопитен, но бързо схваща. — Комуникаторът й избръмча и тя посегна към джоба си: — Далас.
— Лейтенант, обажда се полицай Кларк, охраняващ Кенет Стайлс. Заподозреният е в съзнание. Иска да говори с вас.
— Намирам се на горното ниво. Идвам веднага.
— Събудил се е тъкмо навреме. — Пийбоди с надежда погледна асансьора, но като видя, че началничката й тръгна към стълбите, въздъхна и неохотно я последва.
— Защо да вървим пеш?
— Не е далеч — само едно ниво.
— Едно ниво се равнява на три етажа.
— Тъкмо ще изразходваш излишните калории от курабийките.
— От тях ми остана само скъп спомен. Мислите ли, че Стайлс най-сетне е готов да каже истината?
— Мисля, че е готов за нещо. — Ив отвори вратите към следващото ниво и зави наляво. — Не знае, че сме разговаряли с Анджа Карвъл, нито че сме разбрали кой е родният баща на Карли. Да видим какво ще ни каже, преди да сме му съобщили новините.
Спря пред вратата на Стайлс и се обърна към униформения:
— Вие ли сте полицай Кларк?
— Да, лейтенант.
— В стаята влизали ли са посетители?
— Не, лейтенант. Пациентът допреди няколко минути беше в безсъзнание. Сестрата ми съобщи, че се е свестил и е пожелал да разговаря с вас.
— Добре. Вземи си петнайсет минути почивка.
Ив отвори вратата, изруга и се втурна в стаята. Вкопчи се в краката на Стайлс и го повдигна.
Пийбоди вече се бе качила на леглото и се опитваше да развърже примката. Кларк скочи зад нея и пое обесения върху широките си плещи.