Свидетел в смъртта

— Според Елайза Ротчайлд трагичните събития се случват по три едно след друго.

— Глупаво суеверие! Не съм вярвала в суеверията, но сега… Как е той?

— Лекарят е оптимистично настроен. Как разбрахте, че Кенет Стайлс е в „Рузвелт“?

— Как ли? Ами… тази сутрин съобщиха новината по телевизията. Казаха, че е бил ранен, когато се е опитал да напусне града. И още, че е главният заподозрян в убийството на Дрейко. Не вярвам, че е виновен. Дойдох тук, за да му го кажа.

— Защо не вярвате?

— Защото Кенет не е способен да убие човек. Извършването на най-тежкото престъпление изисква хладнокръвие и пресметливост, а той не е нито хладнокръвен, нито пресметлив.

— Понякога убийците са импулсивни и буйни хора.

— Безспорно много по-добре от мен познавате психиката на убиеца. Ала аз познавам Кенет. Невъзможно е да е престъпник.

— Чували ли сте за някоя си Анджа Карвъл?

— Карвъл ли? — Арина смръщи вежди. — Не, не я познавам. Ще ми разрешат ли да видя Кенет?

— Не съм сигурна.

— Ще помоля да го зърна само за миг.

Арина стана, Ив също се изправи и каза:

— Навярно сте разбрали, че Кенет Стайлс е замислил убийството на Дрейко, той е разменил ножовете. Превърнал ви е убийца. Ръцете ви са окървавени, госпожо Мансфийлд.

Арина потръпна, пребледня и прошепна:

— Ето още една причина да се съмнявам, че той е организирал престъплението.

— За какво намеквате?

— Той е благороден човек и истински джентълмен. Свободна ли съм, лейтенант?

— Да, можете да си вървите.

Когато стигна до вратата, Арина спря и се обърна:

— Направихте всичко възможно да спасите живота му. Убедена съм, че е убиец, а се постарахте да го спасите. Защо?

— Да речем, че съм искала да го предам на правосъдието.

— Мисля, че има и друга причина, но не се досещам каква е.

— Господи, какъв ден! — изпъшка Пийбоди, като останаха сами.

— Тепърва ни предстои много работа. Стегни се, Пийбоди. Да вървим.

Излезе от чакалнята и в коридора едва не се сблъска с Надин.

— Виждам, че обикаляш болниците в търсене на сензации — подхвърли й. — Мислех, че това е работа на стажант-репортерите.

— Престани да ме иронизираш. Какво е състоянието на Кенет Стайлс?

— Не коментирам!

— Не ме поднасяй, Далас. Имам си информатор в болницата. Научих, че Стайлс се е опитал да се обеси. Той ли е виновникът за убийството на Ричард Дрейко?

— Не коментирам! — повтори Ив и бързо закрачи по коридора. Макар че носеше неудобни обувки с много високи токове, Надин успя да я настигне и продължи да я разпитва:

— Предявено ли му е обвинение в убийство? Има ли други заподозрени? Потвърждаваш ли, че Стайлс е бил ранен при опит за бягство?

— Медиите вече са разпространили новината за раняването му.

— Вярно е, но колегите се застраховат с думичките „предполага се, че“. Искам потвърждение.

— А пък аз искам да изляза в отпуска. По всичко изглежда, че нито твоето, нито моето желание няма да се сбъднат в близкото бъдеще.

— Нали сме приятелки, Далас. — Надин очевидно бе решила да смени тактиката. Хвана под ръка Ив и я отведе встрани от Пийбоди и от многострадалния оператор, който я следваше като вярно куче. — Сподели с мен нещичко. Сън не ме хваща, повярвай ми. Кажи ми какво става, няма да го използвам за репортаж. Искам веднъж завинаги да затворя тази страница от миналото и да започна отново.

— Не е редно ти да отразяваш разследването на този случай.

— Зная. Ако случайно се разчуе, че съм била любовница на Ричард, ще имам големи неприятности в професионален и в личен план. Но ще откача, ако стоя със скръстени ръце в очакване какво ще се случи. Предпочитам да рискувам.

— Наистина ли си изпитвала толкова силни чувства към Дрейко?

— Уви, да. Любовта ми към него умря много преди края на живота му, но все пак искам кръгът да се затвори.

— След час ще те чакам в управлението. Ще ти съобщя всичко, което не е служебна тайна.

— Благодаря. Възможно ли е още сега да ми кажеш дали Кенет…

— Ще се срещнем след един час, Надин — отсече Ив и я заобиколи. — Не насилвай късмета си.

След двайсет минути двете влязоха в хотелския апартамент на Анджа Карвъл, но от обитателката му нямаше и следа.

Пийбоди се спусна към дрешника, отвори го, надникна вътре и възкликна:

— Избягала е! — Обърна се към Ив и добави: — Предполагали сте, нали?

— Не очаквах да я заварим тук. Умна е и навярно е предположила, че ще се върна.

— Тя ли е виновна за смъртта на Дрейко?

— Мисля, че е участвала в заговора за убийството му. — Ив надникна в банята, където още се долавяше ароматът от парфюма на Анджа.