— Добре. Разбираш ли от театър?
— Донякъде. Последователите на движението Свободна ера са големи почитатели на всички изкуства. Когато бях малка, мама поставяше театрални пиеси, а двама мои братовчеди са актьори, които получават роли и в театъра, и в киното. Прабаба ми пък е изнасяла улични представления в Сан Франциско, а моята…
— Достатъчно! — прекъсна я Ив и заслиза по стъпалата. — Как е възможно да живееш в комуна с толкова много хора?
— Приятно е — усмихна се помощничката й. — Обичам хората.
— Защо?
Въпросът беше риторичен, ето защо като слязоха по стъпалата, Пийбоди посочи наляво и промълви:
— Вие също ги обичате, но се преструвате на човекомразка.
— Наистина съм такава. Ако се наложи да освободим Мансфийлд и ако се появи адвокатът й, не я изпускай от поглед. Да допуснем, че тя се прибере у дома, тогава изпрати двама униформени да наблюдават жилището й. Имаме достатъчно улики срещу нея и командирът със сигурност ще разреши да я следим. Искам да знам кого посещава и с какво се занимава.
— Ако желаете, още сега ще проверя какви данни за нея имаме в компютъра.
— Не, аз ще се заема с това.
Ив отвори вратата на репетиционната зала. Рурк се беше погрижил за удобствата на актьорите и както при всяко свое начинание не бе пестил средства. Помещението беше Г-образно, оформени бяха два къта с маси и удобни кресла, подредени около тях. Не липсваха и автоготвач, който навярно предлагаше изискани ястия, както и хладилник с прозрачна врата, зареден с безалкохолни напитки. На отделна масичка стоеше малък, но свръхмодерен компютър.
Ив смръщи вежди, като забеляза, че Рурк е седнал до актрисата и отпива от чаша с бренди. Той извърна към нея изумителните си сини очи, а пронизителният му поглед, досущ проблясък на синкава мълния, напомни на Ив за първата им среща.
Тогава той не седеше до жена, заподозряна в убийство, а беше заподозреният.
Устните му се разтегнаха в самоуверена усмивка.
— Здравей, Пийбоди — промърмори, без да откъсва поглед от лицето на съпругата си.
— Налага се да ви задам още няколко въпроса, госпожице Мансфийлд — заяви Ив.
Арина я изгледа с присвити очи и стисна длани в скута си:
— Мислех, че сте приключили за днес. Рурк вече уреди да ме закарат у дома.
— Шофьорът ще почака. Пийбоди, включи записващото устройство. Желаете ли отново да ви запозная с вашите права и задължения, госпожице Мансфийлд?
— Аз… — Актрисата отново докосна шията си, ръката й трепереше. — Не… не е необходимо. Само че нямам какво повече да ви кажа.
— Познато ли ви е това? — Ив постави на масата прозрачното пликче с ножа.
— Прилича на… — Актрисата нерешително протегна ръка, сетне сви дланта си в юмрук и се отдръпна като ужилена. — Господи! Това е сгъваемият нож, с който трябваше да… Къде го намерихте?
— Във вашата гримьорна. Беше във ваза с прекрасни червени рози.
— Не! Не! — Арина невярващо поклати глава и скръсти ръце така, че пръстите й се вкопчиха в рамената й. — Не може да бъде!
Ив си помисли, че ако красавицата се преструва, то е дяволски добра актриса. Очите й бяха безжизнени, устните й и ръцете й трепереха.
— Но е факт — каза строго. — Как е попаднал там?
— Не знам. Честна дума, не знам! — Арина скочи на крака. Погледът й вече не беше безжизнен, изглеждаше обезумяла от страх. — Някой го е подхвърлил в гримьорната! Навярно онзи, който е разменил ножовете, цели да ме натопи, да хвърли върху мен вината за смъртта на Ричард. Иска да отида в затвора. Господи, нима не е достатъчно наказанието, че до края на живота ще си спомням как съм убила човек? — Тя театрално протегна ръце, сякаш бе лейди Макбет, която се взира в невидими кървави петна.
— Защо? — спокойно попита Ив. — Защо са го скрили във вашата гримьорна, след като е било много по-лесно да го изхвърлят в някой контейнер за смет?
— Нямам представа кой би могъл да изпитва към мен толкова силна омраза. А Ричард… — Тя се обърна. В очите й проблясваха сълзи, изглеждаше по-красива отвсякога. — Рурк, познаваме се отдавна. Моля те, помогни ми! Кажи й, че не съм способна да убия човек.
— Щом си невинна, няма от какво да се страхуваш. Ив ще се добере до истината. — Стана, но актрисата се хвърли в прегръдките му и зарида. Той безпомощно погледна съпругата си и промълви: — Така ли е, лейтенант?
— Да не би да те е наела за адвокат! — сопна се Ив, ала той не й отговори, само иронично повдигна вежди. — Госпожице Мансфийлд, кой освен вас има ключ от вашата гримьорна?
— Помещението не се заключва, всеки може да влезе когато пожелае — отвърна актрисата, която още облягаше глава на рамото на Рурк.
— От кого са червените рози? Кой ги е донесъл в гримьорната?