— Ще ни съобщите ли името на главния заподозрян?
— Нямам право да ви дам тази информация. Повтарям, че виновникът за убийствата на Ричард Дрейко и на Лайнъс Куим ще бъде задържан в разстояние на двайсет и четири часа.
— Кой е…
— Няма да научиш повече, Надин. Край на интервюто.
Репортерката се канеше да възрази, ала Ив стана, за да покаже, че говори сериозно. Надин въздъхна, нареди на оператора да изключи камерата и кисело промърмори:
— Бомбата си я биваше, Далас. Ако ме беше предупредила, че ще съобщиш толкова важна новина, щяхме да излъчим на живо интервюто.
— Не се оплаквай, драга. Въпреки че репортажът ще бъде показан довечера, пак си изпреварила конкурентите си.
— Вярно е. Все пак няма ли да ми кажеш още нещичко? Любопитни подробности от „кухнята“ на разследването, например от колко души сте взели показания, колко време ви е отнело и така нататък.
— Тези сведения ще получиш от отдела за връзки с обществеността. — Ив се обърна към оператора и му направи знак да излезе. Той погледна към Надин, която му кимна, а след като вратата се затвори, нетърпеливо започна:
— А сега сподели с мен. Ще си остане между нас.
— Утре ще научиш всичко. А сега аз ще ти задам въпрос: забелязах, че не спомена името на Рурк и факта, че той е собственик на театъра, продуцент на пиесата и съпруг на лейтенант Далас, която ръководи разследването. Защо?
— На хората им омръзна да слушат за Рурк. Целта ми е да изложа най-същественото.
— Кого баламосваш, Надин? Всяка история, свързана с него, повишава рейтинга.
— Добре, де! Да речем, че съм ти се отблагодарила. — Тя сви рамене и преметна през рамо голямата си чанта. — Задето ми даде възможност да се възползвам от услугите на онази вълшебница Трина.
— Добре. — Ив извади от задния си джоб запечатан диск. — Заповядай.
— Какво е това? — попита репортерката, но в следващия миг се досети. Сграбчи диска и промълви: — Записът, който Ричард е направил на двама ни в леглото.
— Вече не фигурира в списъка на веществените доказателства. Няма друго копие. Предположих, че чрез този диск кръгът се затваря.
Надин мълчеше, задавена от противоречиви чувства. След няколко секунди промълви:
— Да! Да! Нещо повече, прекъсва го! — И счупи диска на две.
Ив пъхна ръце в джобовете си, одобрително кимна:
— Някои жени не биха устояли на изкушението да изгледат записа. Знаех, че ще постъпиш разумно.
— Да, наистина поумнях. Вече не съм наивницата, влюбена до полуда в Ричард Дрейко. Тази история ще ми бъде като обица на ухото. Не знам как да ти благо…
Ив отскочи назад и престорено ужасено възкликна:
— Да не си посмяла да ме разцелуваш.
Надин се засмя и пъхна в чантата си счупения диск с намерението да го изхвърли в първата кофа за смет.
— Дадено, обещавам да не се разнежвам. Но съм ти задължена, Далас.
— Разбира се, че си ми задължена. Следващия път запази една поничка и за мен.
Двайсет и първа глава
Ив се прибра у дома, накратко информира Рурк за развоя на събитията, сетне се просна на леглото. Спа цели десет часа. Когато се събуди, беше бодра и отпочинала, а Рурк го нямаше в леглото.
Тя се възползва от отсъствието му и вместо да закуси, изяде сладоледено десертче. Докато пиеше втората чаша кафе, изгледа утринните новини по телевизията. Превъртайки от канал на канал, попадна на репортажа на Надин и доволно кимна. Беше готова за предизвикателствата на новия ден.
Извади от дрешника тъмнокафяв панталон и бяла риза на тънки кафяви райета. Нямаше представа дали ризата е нова, но откакто Рурк се беше заел да попълни гардероба й, новите дрехи вече не й правеха впечатление.
Понякога се дразнеше, че той хвърля толкова пари за нейното облекло, но не се издаваше, тъй като инициативата му й спестяваше омразното обикаляне на магазините.
Тъй като навън още беше студено, облече и жилетката без ръкави, която очевидно бе комплект с панталона и ризата. Приглади с пръсти косата си и си помисли, че Рурк е заслужил да му достави удоволствие — Бог знае защо му беше приятно тя да носи дрехите, които бе избрал за нея. Сложи и кобура с оръжието и тръгна да търси съпруга си.
Откри го в кабинета му. На един от мониторите се изрежда борсовите котировки, на друг вървяха сведения за междупланетната търговия, на трети бе изписана сложна математическа задача.
— Как е възможно да се занимаваш с цифри толкова рано сутринта? — промърмори тя.
— Харесва ми. — Пръстите му заиграха по клавиатурата и на екрана на монитора излезе решението на задачата. Ив не се съмняваше, че е вярно. — Освен това съм станал доста отдавна. — Втренчи се в нея и добави: — Изглеждаш отпочинала.