И много елегантна. Издръжливостта ти е смайваща, скъпа.
— Спах като пън. — Тя заобиколи бюрото, наведе се и целуна съпруга си. — Забелязвам, че напоследък и ти се преуморяваш. — Потупа го по рамото, а Рурк си каза, че необичайната й любезност не предвещава нищо добро. — Може би е време да отидем на почивка.
Той изпрати данните на брокера си с инструкции да продаде или да купи акции на дадени предприятия, после се завъртя на стола:
— Иска ми се да отидем някъде, където ще бъдем сами. Няма да отсъстваме дълго — само няколко дни…
Рурк отпи от кафето си:
— Отново те питам: какво искаш?
Търпението й започна да се изчерпва.
— Нали току-що ти обясних. Престани да хитрееш. Миналия път трябваше да се подмазваш, за да ти простя.
— Няма да се повтори. Толкова ли глупав изглеждам? — попита с привидно равнодушие. — Готов съм да приема подкуп, лейтенант, но искам да знам за какво ми го дават. Защо ме обработваш?
— Толкова си дебелокож, че не се поддаваш на обработка. Освен това не ти предлагам подкуп. Аз съм служител на полицията.
— Всеизвестно е колко неподкупни са ченгетата.
— Внимавай какви ги дрънкаш, приятел. Защо да не искам да си почина един-два дни? А пък ако ти поискам услуга, това няма нищо общо с пътуването ни.
— Ясно. Предлагам ти споразумение: ще изпълня всяко твое желание, ако се съгласиш да заминем за една седмица.
— Невъзможно е да отсъствам от работа цяла седмица. Предстоят ми явявания в съда, подреждане на документацията. Ако настояваш, ще си взема три дни отпуска.
„Преговорите са любимото ми хоби“ — помисли си Рурк и отсече:
— Пет дни сега и още пет през следващия месец.
— Това прави десет дни, не седем. Може да съм слаба по математика, но чак дотолкова умея да смятам. Ще ползвам три дни отпуска през този месец и два през другия.
— Четири сега, три през следващия месец.
— Добре, добре — побърза да каже тя, защото от настойчивостта му започваше да й се вие свят. — Ще съобразя работата си с… изискванията ти.
— Значи се споразумяхме. — Рурк стисна ръката й.
— Мечтая да се излегна на някой плаж под топлите лъчи на слънцето.
— Това е най-лесното. Плажът на курорта „Олимп“ е прекрасен.
— „Олимп“ ли? — Лицето й се изопна. — Знаеш, че мразя междупланетните пътувания. Развалям споразумението.
— Връщане назад няма, скъпа. Горе главата. — Пъхна пръст в предния джоб на панталона й и закачливо я привлече към себе си. — А сега изплюй камъчето — какво искаш от мен?
Ив глезено се нацупи. Рядко прибягваше към този изпитан женски трик, но го владееше до съвършенство.
— Съжалявам, че се оставих да ме изнудиш заради толкова малка услуга.
— Трябваше добре да помислиш, преди да се опиташ да ме надхитриш. Може би щеше да разсъждаваш по-трезво, ако беше закусила солидно, вместо със сладоледено десертче.
— Как раз… — Тя млъкна, сетне процеди през зъби: — Ще го убия този Съмърсет!
— Когато една жена иска нещо от съпруга си, по-лесно ще го склони, ако седне на скута му. — Той потупа коляното си.
— Ако продължаваш да нахалстваш, ще ти счупя и двата крака — ядно се тросна тя и седна на плота. — Винаги си пъхащ носа в работата на полицията, а сега ти давам възможност да направиш тъкмо това.
— Виж ти! — Рурк иронично се усмихна. — Май допусна тактическа грешка, скъпа. Ако още в началото беше представила нещата така, щеше да излезе, че ти ми правиш услуга, не аз на теб. Нямаше да сключиш „неизгодното“ споразумение и нямаше да си сърдита.
— Не съм сърдита. Мразя да твърдиш, че съм в лошо настроение… О, за малко да забравя — каква е тази история с инструкция № 1?
— Нима си купила нещо? — Рурк й подаде чашата си, без да допие кафето. — Ще отбележа датата с червено в календара. Ив Далас е отишла да пазарува. Оркестърът да изсвири туш.
Тя се намръщи и промърмори:
— Бях в прекрасно настроение, преди да вляза в кабинета ти.
— Признаваш, че си сърдита, така ли? Колкото до инструкция № 1, не виждам смисъл да плащаш за стоки, произведени от моя компания.
— Следващия път ще избера продукт на твой конкурент. Ако изобщо има такъв — добави намръщено, после се върна към първоначалната тема на разговора: — Днес смятам да приключа разследването. Измислих начин да накарам престъпника да се издаде и да признае вината си. Начинът е… заобиколен. Имам причини да не избера по-директен метод. Доста се измъчих, докато получих съгласието на Уитни. Ако се проваля… — Тя замълча.
— Как да ти помогна?
— Като ми предоставиш твоя театър и ми сътрудничиш при написването и поставянето на кратка пиеса.