След половин час Ив вече шофираше по нюйоркските улици на път за централното полицейско управление, а Рурк провеждаше първия от поредицата телефонни разговори.
Щом влезе в канцеларията си, Ив побърза да пусне диска с видеозаписа на „Свидетел на обвинението“. Беше се замислила и дори не забеляза колко безшумно дискът се плъзна в процепа и колко ясни са образът и звукът. Нареди на устройството да превърти записа до последната сцена.
„Ето ги участниците в драмата“ — помисли си. Дрейко в ролята на Воул, който безцеремонно признава, че е извършил убийство, в което не могат да го обвинят. Красивото му лице е озарено от самодоволна усмивка, когато хваща под ръка Карли, изпълняваща ролята на Даяна.
А тя отправя към него поглед, изпълнен с любов и щастливо се усмихва.
Лицето на Кенет Стайлс — своенравният сър Уилфред — е изкривено от гняв. Разбрал е, че е бил използван и манипулиран. Превзетата госпожица Плимсъл, прекрасно пресъздадена от Елайза, стои зад него и така се е вкопчила в облегалката на стола му, че кокалчетата на пръстите й са побелели.
Ето я и Арина, красивата и непредсказуема Кристин, която се е жертвала да спаси любимия мъж.
Майкъл Проктър наблюдава спектакъла иззад кулисите и се пита кога ли ще има щастието да изиграе ролята на убиеца.
А над всички витаеше призракът на Анджа Карвъл.
Ив дори не трепна, когато ножът се заби в сърцето на Дрейко.
„Ето! — помисли си и нареди на видеото да спре на последния кадър. — Ето!“
Две хиляди зрители, които бяха станали свидетели на убийството, не бяха забелязали най-важното.
Не ги упрекваше — та нали самата тя отначало не го беше видяла.
Извади диска и го запечати в плик за веществени доказателства, сетне се свърза по телефона със сътрудничката си:
— Пийбоди, уведоми Фийни и Макнаб, че започваме. — Провери оръжието си и се подготви да участва в представлението, което беше подготвила с помощта на Рурк.
Майра, която беше на задната седалка на полицейския автомобил, мислено отбеляза, че начинът на шофиране на Ив е огледално отражение на характера й. Управляваше автомобила съсредоточено и някак… пламенно. Докато се промъкваха на зигзаг през потока от коли, Майра тайно провери дали е затегнала предпазния колан, сетне се осмели да се обади:
— Поемаш голям риск.
Ив срещна погледа й в огледалцето за обратно виждане:
— Не мисля.
— Надявам се… — Психиатърката стисна клепачи и мислено изреди всички молитви, които си спомняше от детството си, защото автомобилът изведнъж полетя право нагоре и рязко зави надясно, за да избегне задръстване в уличното движение. Когато отново бе в състояние да говори, продължи мисълта си: — Дано интуицията да не те е подвела и правилно да си преценила положението. Все пак съществува голяма вероятност да си се излъгала. Още имаш време да се откажеш от експеримента и да действаш според правилника.
— Ако съм сгрешила, то е за моя сметка. И в единия, и в другия случай до довечера престъпникът ще бъде в ареста.
Без да намали скоростта, влезе в подземния паркинг и колата полетя като стрела към бариерата, преграждаща запазеното място. Майра изстена и се сви на седалката. Ив свали сенника, от вътрешната му страна беше прикрепен пропускът й. Психиатърката бе готова да се закълне, че бариерата нададе ужасен писък и незабавно се вдигна. Автомобилът се стрелна отдолу.
— Беше много… — запелтечи Майра. — Беше много… вълнуващо преживяване.
— Моля?
— Хрумна ми, че никога досега не съм се возила в кола, шофирана от теб. Сигурно съм имала лоши предчувствия, които напълно се оправдаха.
Пийбоди отвори предната врата и измърмори:
— Повярвай, доктор Майра, че в сравнение с друг път пътуването бе като бавна разходка в парка.
— Забележки ли имате относно шофирането ми? — сопна се Ив.
— Не, никакви, само дето една конска доза успокоително ще ви подейства добре — тихо отвърна Пийбоди.
Майра слезе от колата и побърза да отвлече вниманието на Ив, преди да се е нахвърлила върху помощничката си:
— Радвам се, че ме покани да присъствам. Надявам се да ти бъда полезна, освен това за пръв път ще наблюдавам как работиш.
— Не бива да се излагаш на опасност. — Ив също слезе от колата и трите тръгнаха към театъра.
— Не бой се, ще седна в театралната зала.
— Представлението ще започне след два часа. — Ив спря пред задния вход и набра кода за отключване. — Сигурно ще се отегчиш.
— Дълбоко се съмнявам.
Излязоха на сцената, където кипеше усилена работа.
— Здрасти, лейтенант! Вдигни глава, Пийбоди!
Макнаб висеше на шест метра над тях. Беше опасан с предпазен колан. Засили се, при което яркозелените му ботуши сякаш проблеснаха под светлината на прожекторите, и се залюля.