— Възнамеряваме да заминем за няколко дни.
Майра наклони глава:
— Как успя да я склониш?
— Сключихме споразумение. — Хвана я под ръка и добави: — Позволете да ви придружа, госпожо доктор.
— Лейтенант, Макнаб, говори пост №4. Първият от актьорите се приближава към театъра. Насочва се към задния вход.
— Прието. — Ив, която се взираше в монитора, поставен зад кулисите, се обърна към Рурк:
— Твой ред е. Моля те, не се отклонявай от „сценария“. Рискът е минимален, ала…
— Бъди спокойна. Имай ми доверие.
— Нека още веднъж ти напомня, че…
— Лейтенант, минавало ли ти е през ума, че знам какво правя?
— Винаги си толкова самоуверен — кисело отбеляза тя.
— Повтарям — имай ми доверие. — Той прокара пръст по брадичката й и излезе на сцената.
Ив отново се обърна към монитора. Видя как Рурк застана така че прожекторите да го осветяват. Запита се дали някога съпругът й е мечтаел да стане актьор. Едва ли. Сделките — законни и нелегални — бяха неговата страст. „Жалко — помисли си. — С това красиво лице, благородна осанка и вродена грациозност щеше да заплени публиката.“
А най-важна бе способността му да представя неистините така, че да изглеждат правдоподобни. Задачата на актьора се състои точно в това — да накара зрителите да повярват в измамата.
Проктър се появи на сцената и Рурк му подаде ръка:
— Майкъл, здравей. Много си точен.
— Старая се. Не обичам да ме чакат. — Огледа се и усмихнато добави: — Лошото е, че повечето хора нямат навика да идват в уреченото време и винаги ми се налага да чакам… Много се зарадвах, когато ми се обади. Вече се бях отчаял — мислех, че ченгетата още дълго ще държат театъра затворен и представленията на пиесата няма да бъдат подновени.
— Изглежда, че са приключили с огледа.
— Благодаря, че ми даваш възможност да играя ролята на Воул. Можеше да повикаш някой прочут актьор да замести Дрейко.
— Не изпитваш ли известно притеснение? — попита Рурк, макар че знаеше отговора. Амбицията на Майкъл надделяваше над другите му чувства. — Може би те гризе съвестта, че Дрейко трябваше да умре, за да заемеш мястото му.
— Не чувствам угризения! — спонтанно възкликна младежът, сетне се изчерви и добави: — Случилото се с Ричард е потресаващо, но…
— Представлението трябва да продължи — допълни Рурк и се огледа. — Ето ги Елайза и Арина. Госпожи, благодаря, че се отзовахте на поканата ми.
— Слава богу, че се обади. Имаше опасност да пукна от скука. — Елайза се приближи до него и го целуна по страната. — А когато човек скучае, изпада в лошо настроение. Мисълта за Кенет не ми излиза от главата. Още не мога да повярвам, че той е хладнокръвен убиец.
— Не слушай какво говорят по телевизията — намеси се Арина. — Сигурно има някакво недоразумение, което скоро ще се изясни. — Тя потръпна, сякаш я беше лъхнал студен вятър. — Усещам се странно, че отново съм на сцената. Не съм стъпвала в театъра от… от вечерта на премиерата.
— Ще имаш ли сили да продължиш да играеш ролята си? — попита Рурк, хвана ръката й и я стопли между дланите си.
— Да. Да. Нямаме друг избор.
— Защо да не продължим? — На сцената излезе Карли. Постарала се бе появяването й да е драматично. Беше силно гримирана, с много къса синя рокля с голямо деколте. Едва ли някой подозираше, че под предизвикателната й външност се крие наранено сърце. — Не е тайна, че никой от нас не изпитваше топли чувства към непрежалимия Ричард Дрейко.
— Карли — промълви Арина, в тона й се долавяше укор.
— Тук сме само свои, защо да се преструваме? Запази опечалената си физиономия за пред публиката. Дрейко е прекарал всички ни. Дори някои са прекарани в буквалния смисъл на думата — добави и устните й се разтегнаха в иронична усмивка. — Дошли сме в театъра, за да подновим работата си.
— Ричард не беше цвете за мирисане, скъпа — намеси се Елайза, — но нали знаеш, че за мъртвите се говори само добро или нищо. А Кенет е в болницата и от полицията чакат да се съвземе, за да го арестуват.
— По-скоро трябва да му дадат медал, задето е отървал света от Ричард Дрейко.
— Още не са му предявили обвинение — обади се Арина и нервно закърши пръсти. — Предлагам да се заемем с работа и поне за малко да забравим трагичните събития. Ще репетираме ли, Рурк? — Приглади косата си и се огледа: — Къде е режисьорът?
— Преди всичко трябва да намерим актьор за ролята на сър Уилфред — каза Рурк. Настъпи тишина. Майкъл наруши мълчанието:
— Предлагам да повикаме дубльора на Кенет. Никога не съм репетирал пиесата с първия състав. За мен ще е полезно, ако репетициите започнат колкото е възможно по-скоро.