— Бива си те, Майкъл — изсмя се Карли. — Не страдаш от скрупули.
— Сама каза, че най-важното е да подновим работата си. Защо се заяждаш с мен?
— Защото си го заслужаваш. Обиден си, задето те изритах от къщи, вместо да се обърна към теб за утеха.
— Щях да ти помогна — промълви той. — Поне щях да опитам.
— Притрябвала ми е помощта ти! Ще се справя и сама! — Очите й гневно проблеснаха. — Чукахме се, но какво от това? Пет пари не давам за теб. Зарекла съм се да не позволя на нито един мъж да ми причини страдание.
— Отново е намесен сексът — въздъхна Елайза. — Докога ще позволяваме на първичния инстинкт да властва над изкуството?
— Не наливай масло в огъня, Елайза. — Арина сложи ръка на рамото на Карли: — Овладей се, скъпа. Ние сме колеги, не бива да се караме, трябва да бъдем задружни. — Тъжно се усмихна и добави: — Какво ще си помисли Рурк за нас, ако се хванем гуша за гуша?
— Разбирам, че сте подложени на стрес — намеси се той, замълча за миг и обходи с поглед лицата им. — Ако някой не е в състояние да участва в представлението, моля да ми го каже още сега.
Карли отметна глава и дрезгаво се изсмя:
— Моля те, Рурк! Много добре знаеш, че всеки от нас дава мило и драго да участва в тази постановка. Благодарение на… „рекламата“, „Свидетел на обвинението“ ще се играе месеци наред пред препълнена зала. Няма да позволим на някакво си убийство да попречи на работата ни. — Приглади косата си, пристъпи в средата на сцената и разпери ръце: — Дори дроид да изпълнява ролята на безценния сър Уилфред, билетите ще бъдат продадени за месеци напред. — Обърна се към Рурк и възкликна: — Отвори отново вратите на театъра. Нека представлението започне!
Ив реши, че е настъпил моментът да се намеси. Излезе иззад кулисите и заяви:
— Представлението не е прекъсвало.
Двайсет и втора глава
— Лейтенант Далас! — Карли бавно отпусна ръце, сетне предизвикателно сложи ръка на кръста си. — Каква неприятна изненада е отново да се срещнем.
— Скъпа моя, престани да се правиш на примадона — раздразнено промърмори Елайза. — Прекалено млада си за тази роля. Лейтенант, дано да ни съобщите, че сте заловили престъпника. От изявлението ви по Канал 75 разбрах, че сте по петите му.
— Арестуването му е въпрос на минути.
— Нали не е Кенет? — възкликна Арина и притисна ръка до сърцето си.
— Ако го обвинят — намеси се Елайза, — редно е всички да го подкрепим. Лично аз ще направя всичко възможно да му помогна. — Изпъна рамене и възкликна с апломб: — Елайза Ротчайлд не изоставя приятелите си, когато са в беда.
— Поведението ви е достойно, госпожице Ротчайлд. — Ив пъхна ръка в джоба си, където се намираше устройството за дистанционно управление. — Ала обвиненията срещу Кенет Стайлс отпаднаха. Убиецът на Ричард Дрейко е на тази сцена.
Още докато говореше, залата се затъмни, прожекторите осветиха сцената и едва сега актьорите забелязаха, че декорите са от последното действие на пиесата, развиващо се в съдебната зала. На масата за веществени доказателства лежеше нож с дълго острие. Ив го взе и продължи:
— Убийството бе извършено на тази сцена. Тук ще бъде арестуван и престъпникът.
— Поздравления, лейтенант. Имате силно развито чувство за драматизъм. — Карли седна на свидетелското място и иронично се усмихна: — Моля, продължавайте. Не ни измъчвайте повече. Умираме от любопитство.
— Не се прави на шут, Карли. Убеден съм, че виновникът е Кенет. — Майкъл погледна към Арина и смутено смотолеви: — Извинявай, но фактите потвърждават вината му: опитал се е тайно да напусне Ню Йорк, после пък завинаги да напусне този свят. Защо да го прави, ако е невинен?
— За да защити някого — отговори Ив. — Не ви ли е направило впечатление, че в тази пиеса някой непрекъснато се грижи за другиго? — Ив докосна върха на ножа, сетне остави оръжието обратно на масата. — Сър Уилфред все нагрубява госпожица Плимсъл и се старае да я избягва, но тя бди над здравето му.
— Хубава работа, лейтенант! — Елайза изпъчи гърди като птиче, на което са изскубали перата на опашката. — Ролята ми е такава. Нали не намеквате, че съм пречукала Ричард?
— Всеки от вас играе някаква роля. — Ив невъзмутимо изгледа разгневената актриса. — Сър Уилфред с риск за здравето си се явява в съда, за да защитава клиента си, но в крайна сметка разбира, че е помогнал за освобождаването на един убиец. Ленард Воул се преструва, че брани любимата си съпруга, на която преди години е помогнал да избяга от разрухата в Германия, но всъщност я използва да защити себе си. А Кристин — Ив погледна Арина — рискува репутацията си и свободата си, за да прикрие деянието на съпруга си, когото обича до полуда и който я захвърля като непотребна вещ, след като е изпълнила предназначението си.