— Защо ми помагаш?
— Ще ти напомня старата поговорка, че на харизан кон зъбите не се гледат.
— Така е. — Арина стана. — Съжалявам, че с теб не се запознахме при други обстоятелства. — Протегна ръка: — Довиждане, лейтенант.
Ив здраво стисна дланта й.
Върна се в канцеларията си, грабна якето и чантата си и се обърна към Рурк, който търпеливо я беше изчакал:
— Да се махнем оттук.
— Великолепна идея. — Преди да излязат, я хвана за ръката и изпитателно се втренчи в лицето й. — Изглеждаш в по-добро настроение, лейтенант.
— Имаш право.
— Как е Арина? Държи ли се?
— Тя е страхотна жена. Странно — промърмори Ив и приседна на бюрото. — От единайсет години работя в полицията, но за пръв път попадам на убиец, от когото се възхищавам, и жертва, към която не…
— Не изпитваш съчувствие — довърши Рурк.
— От мен не се иска да съчувствам на този или на онзи, а да върша работата си.
— Но ти заставаш на страната на жертвите, лейтенант. — Рурк леко докосна страната й. — Отмъщаваш заради тях. Обаче този път жертвата си е получила заслуженото.
— Никой не заслужава да бъде убит — промърмори тя, сетне нетърпеливо възкликна: — Господи, защо изпитвам угризения? Така или иначе процесът се състоя в съдебна зала, макар и на сцената. И беше съвсем истински. Както е бил истински ножът, който Арина Мансфийлд заби в сърцето на Ричард Дрейко… макар че този човек едва ли е имал сърце. Правосъдието е възтържествувало в мига, когато тя уби онзи подлец.
— Съдебните заседатели ще й съчувстват, ще бъдат на нейна страна. Още преди да приключи процесът, ще я обявят за светица, вместо да я осъдят. Знаеш го, нали?
— Да… Честно казано, разчитам на това. Знаеш ли какво разбрах, приятелю?
— Сподели го с мен.
— Връщане назад няма. Не можеш да залепиш вазата, която се е счупила на хиляди парченца. Но имаш възможност да продължиш напред… и всяка крачка е важна, всяка крачка води до някаква промяна. — Стана, приближи се до съпруга си и обгърна с длани лицето му. — Мисля, че ти си най-правилната стъпка, която съм предприела.
— Какво ще кажеш да направим следващата и да се приберем у дома?
Излязоха заедно от управлението и както никога Ив хвана ръката на Рурк. Тази нощ от много време насам щеше да се наспи. Щеше да спи спокойно, защото съвестта й бе чиста.