— Невероятно! Убиват пред очите ви ваш колега, а вие го приемате като вид забавление.
— Нали предпочитате да бъда откровен с вас? Е, казвам ви самата истина. Хората са устроени така, че убийството винаги възбужда интереса и любопитството им. Ето защо темата за това най-тежко престъпление е неостаряваща. — Той отново се усмихна. Ив забеляза колко проницателни са тъмнокафявите му очи. — По време на разпита можех да разиграя пред вас различни етюди — да се престоря на съсипан от скръб, изплашен, объркан, опечален. Реших да бъда откровен.
— Май всички сте решили да бъдете откровени — промърмори Ив, като си спомни изявлението на Карли Ландсдаун. — Пийбоди, включи записващото устройство — обърна се към помощничката си, седна на канапето… и потъна сред пухените възглавници. Прехапа езика си, за да не изругае, измъкна се от „капана“, предпазливо приседна на ръба и изрецитира задължителното предупреждение.
— Разбрахте ли какви са правата и задълженията ви, господин Стайлс?
— Отлично. — Лицето му отново се озари от чаровната усмивка. — Позволете да ви изкажа възхищението си от начина, по който произнасяте репликите си — едновременно авторитетно и с чувство.
— Благодаря за комплимента. А сега ми кажете в какви отношения бяхте с Ричард Дрейко.
— Бяхме колеги, но не и близки приятели, макар че сме участвали заедно в много постановки, включително в пиесата, чиято необичайна премиера се състоя снощи.
„Проклетникът наистина изпитва удоволствие — помисли си тя. — Сигурно ще намери начин да извлече полза от случилото се.“
— Какви бяха личните ви взаимоотношения?
— Не бяхме близки в смисъла, за който намеквате. Актьорите често… — Той махна с ръка, при което разноцветните скъпоценни камъни, с които бе инкрустирана гривната му, закачливо проблеснаха. — Често се случва актьорите да изпитват взаимно привличане. Ужасяващо е колко чести са браковете помежду им… и колко са краткотрайни — досущ като отношенията между героите от пиесата, които пресъздаваме на сцената.
— Двамата сте се познавали отдавна, нали?
— Така е, но вече ви казах, че не бяхме приятели. Всъщност… — Той замълча, а очите му проблеснаха закачливо като скъпоценните камъни, украсяващи гривната му. — Всъщност го презирах. Ненавиждах го. Смятах го за нищожество.
— Защо?
— Поради ред причини. — Стайлс се приведе, сякаш да й довери съкровена тайна: — Беше самовлюбен, егоист и надменен грубиян. Бих му простил тези слабости, тъй като ние, актьорите, трябва да сме поне малко суетни, за да упражняваме с успех професията си. Но Ричард имаше отвратителен характер. Беше подлец и използвач, лейтенант. Не даваше пет пари за чувствата на другите и открито злорадстваше, когато разбиеше сърцето на някоя жена. Изобщо не съжалявам, че е мъртъв. Лошото е, че смъртта му настъпи в този момент.
— Защо мислите така?
— Пиесата е прекрасна, ролята ми е много благодарна, а поради… инцидента представленията ще бъдат прекъснати или отменени. Как можаха да го убият точно сега!
— Забравяте, че случилото се ще повиши интереса към пиесата.
Стайлс прокара пръст по брадичката си:
— Естествено.
— Когато представленията се подновят, билетите за месеци напред ще бъдат продадени.
Той отново се усмихна:
— Вярно е.
— Следователно смъртта на Дрейко пред очите на хилядите зрители до известна степен е преимущество.
— Хитро — промърмори той и се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път. — Умно го измислихте: пиеса в пиесата. Интересен сюжет предлагате, лейтенант.
— Вие сте имали възможност и време да подмените ножа.
— Щом казвате… Какво блестящо хрумване! — Примигва няколко пъти, като че обмисляше новата информация. — Аз съм заподозрян. Колко забавно! Виждах се само в ролята на свидетел. Браво, лейтенант Далас! Наистина имах възможност да извърша подмяната, но не и мотив.
— Преди малко заявихте, че сте ненавиждали Ричард Дрейко.
— Драга госпожо лейтенант, ако можех да направя така, че всичките ми омразни хора да бъдат убити, сцената щеше да бъде осеяна с трупове. Вярно е, че ненавиждах Ричард заради характера му, но се прекланях пред неговия талант. Беше забележителен актьор и само поради тази причина се съгласих отново да работя с него. Светът се отърва от противен, ограничен човек, но театърът загуби една от най-ярките си звезди.
— А вие се отървахте от най-сериозния си съперник.
Стайлс иронично се усмихна:
— Грешите. Бяхме различни типове. Никога не сме се конкурирали за една и съща роля.