— Кога разбрахте, че Дрейко не играе ролята си, а наистина е прободен с нож?
— Не съм сигурен. Може и когато Арина нададе писък. Усетих, че нещо не е наред. После всичко се случи като на забързан кадър. Дрейко беше заобиколен от хора… всички крещяха… спуснаха завесата, а той продължаваше да лежи на сцената…
„Трудно е да скочиш на крака и да се поклониш пред публиката, когато в сърцето ти е забит нож“ — помисли си Ив. Сетне продължи разпита:
— В какви отношения бяхте с Дрейко?
— Ами… в никакви.
— Как така? Не сте ли разговаряли по време на репетициите. Все пак сте били колеги, нали?
— Как да ви кажа… — Младият актьор отново закърши пръсти. — Разговаряли сме един-два пъти, но знаех, че той не може да ме понася. Присъствието ми го изваждаше от равновесие.
— Защо?
— Разбирате ли, аз непрекъснато наблюдавам. Наблюдавам хората около мен — добави и отново плахо се усмихна. — Изучавам реакциите им, за да пресъздам по-вярно образите на моите герои. Дрейко се дразнеше от поведението ми. Веднъж ми каза да не му се мяркам пред очите, иначе така щял да ме подреди, че да получавам роли само в секс холограми. Побързах да се извиня.
— А той как реагира?
— Замери ме с преспапието, което е задължителен реквизит от бюрото на сър Уилфред. — Проктър потръпна и добави: — Не ме улучи… и то нарочно.
— Сигурно ви е било яд на него.
— Не! Не! Почувствах се неудобно, че съм го извадил от равновесие по време на репетиция. Наложи му се да си вземе отпуск за този ден, за да се успокои.
— Не вярвам на ушите си! Той ви заплашва, замерва ви с преспапието, унижава ви пред всички, а вие не му се сърдите!
— Не можех да му се разсърдя — промълви Проктър. — Благоговеех пред него. Дрейко е… беше сред най-големите актьори на нашия век. Беше най-великият! Вярно е, че бе своенравен и избухлив, но темпераментът му го отличаваше от обикновените хора.
— Възхищавали сте се от него, нали?
— О, да! Откакто се помня, изучавам работата му. Притежавам дискове със записи на всички пиеси, в които е участвал. Когато ми предложиха да бъда негов дубльор, веднага приех. Смятам, че това е повратна точка в кариерата ми. — Очите му блестяха от възбуда, докато говореше, беше забравил, че го разпитва лейтенант от полицията. — През целия си живот съм мечтал да играя на сцената, на която е играл Ричард Дрейко и ето, че ми се предостави тази възможност…
— Благодарение на неговата смърт — язвително подхвърли Ив.
— Не съм предполагал, че ще го сполети такава ужасна участ. — Проктър се приведе и столът му зловещо изскърца. — За мен беше важно, че ще произнасям неговите реплики, ще играя същата роля като него. Имах чувството, че по някакъв начин се превъплъщавам в самия Ричард Дрейко.
— Случилото се е добре дошло за вас — ще заемете мястото му.
— Да. — Той широко се усмихна, но след миг усмивката му помръкна. — Сигурно ще ме помислите за безсърдечен егоист. Повярвайте, че наистина се прекланях пред Дрейко.
— Имате ли финансови затруднения, господин Проктър?
Младият мъж се изнерви и отново заприлича на виновни куче, което очаква да бъде наказано:
— Да… Обаче човек избира актьорската професия не за да печели пари, а от любов към театъра.
— Но без пари не се живее. Необходими са, за да си осигурим храна и жилище. Разбрах, че напоследък не сте си плащали наема.
— Изостанал съм с вноските за няколко седмици, не е фатално.
— Вземате добра заплата като дубльор. Би трябвало да ви стига за наема. Може би сте пристрастен към комара, господин Проктър.
— Не! Хазартните игри не ме интересуват.
— В такъв случай харчите парите с лека ръка и без сметка.
— И това не е вярно. Аз… инвестирам. Инвестирам в себе си. Вземам уроци по дикция и по актьорско майсторство, редовно посещавам фитнес залата и се подлагам на козметични процедури. Това са скъпи „удоволствия“, лейтенант. Може би си мислите, че хвърлям парите си на вятъра, но няма да постигна заветната си цел, ако не се усъвършенствам като актьор и не поддържам външността си. Възнамерявам да намеря почасова работа, за да плащам навреме сметките си.
— Но след смъртта на Дрейко тази необходимост отпадна, нали?
— Да. — Той се замисли за миг, сетне продължи: — Честно казано, не бях сигурен, че ще имам време за допълнителна работа. Много по-лесно щеше да бъде, ако… — Замълча и тежко въздъхна. — Не ме мислете за коравосърдечен. Свикнал съм с безпаричието, лейтенант. Дълбоко скърбя за великия актьор, който бе и мой идол. И все пак най-чистосърдечно признавам, че съм безкрайно щастлив, задето ще играя ролята на Воул, макар и временно. — Отново въздъхна, затвори очи и промълви: — Признах ви истината и като че товар падна от плещите ми. И все пак съжалявам, че но този начин ще стъпя на сцената. Искаше ми се Дрейко да се разболее от грип, но не да бъде убит.