Докато се изкачваха по стъпалата, водещи към второто ниво, където бяха оставили колата, Ив почувства леко главоболие.
— Този тип се преструва — промърмори. — Невъзможно е да е толкова наивен и простодушен.
— Той е от Небраска — подхвърли Пийбоди, която се взираше в монитора на джобния си компютър.
— От къде?
— От Небраска. Израснал е в семейство на фермери. Играл е в местните театри, участвал е в малки роли в телевизионни и видеофилми, използвали са го при заснемането на рекламни плакати. В Ню Йорк е едва от три години. — Тя се качи в колата и добави: — Хората в Небраска още са наивни и простодушни. Сигурно защото консумират много соя и царевица.
— Говори каквото си искаш, но този Проктър остава в списъка на заподозрените. Сам призна, че е мечтаел за ролята на Воул, отгоре на всичко заплатата му доста ще се увеличи. Едно е да участваш в пиесата, съвсем друго да наблюдаваш отстрани какво се случва на сцената. Младежът почти не се прибира в отвратителното си жилище, необходими са му повече средства. Възможно е необходимостта от пари и амбицията да са го подтикнали към убийство. Искал е да се превърне в Дрейко. Най-лесното разрешение е било да го елиминира.
— Хрумна ми нещо.
Ив погледна часовника си, изведе колата на уличното платно и се включи в движението. Не й оставаше много време до началото на идиотската пресконференция.
— Какво ти хрумна? — обърна се към помощничката си.
— Ами… имам една теория.
— Казвай.
— Ако ви се стори правдоподобна, ще ми разрешите ли да си купя соева наденичка?
— Господи! Май не мислиш за друго освен за ядене. Да видим каква е теорията ти.
— Тези хора участват в пиеса. По време на представлението добрият актьор неминуемо се превъплъщава в своя герой, но същевременно е и безпристрастен страничен наблюдател, преценява изпълнението си и постановката, долавя одобрението или неодобрението на публиката. Според мен подмяната на ножа е била част от представлението за онзи, който е извършил злодеянието.
— Страхотно представление, няма що!
— Разбирате ли, човекът, когото търсим, участва в пиесата и наблюдава извършването на убийството, но ръцете му не са изцапани с кръвта на жертвата. Постигнал е целта си, същевременно е играел ролята си. Воул трябва да умре. Фактът, че и Дрейко е мъртъв, донася още по-голямо удовлетворение на „нашия човек“.
Ив се замисли, а когато минаха покрай количка, от която се разнасяше ароматът на печени наденички, спря колата и направи знак на помощничката си да слезе.
— Значи теорията ми я бива! — възкликна Пийбоди.
— Вярно е. Заслужи си сандвича.
— Искате ли нещо?
— Пие ми се кафе, но не желая да рискувам — тези колички са истински развъдници на микроби.
— Намерихте какво да кажете! — въздъхна Пийбоди, но апетитът й надделя над отвращението. Слезе от колата, проби си път през тълпата от минувачи и си поръча двоен сандвич и голяма диетична пепси-кола, за да се самозалъже, че пази диета.
— Успокои ли се най-сетне? — попита я Ив, когато тя отново се настани на предната седалка и отхапа от сандвича.
— Ъ-хъ. Искате ли една хапка?
За късмет на Пийбоди в този момент иззвъня видеотелефонът, монтиран в колата, иначе началничката й добре щеше да я подреди заради нахалството й. На екрана се появи Надин Фарст, прочутата репортерка от Канал 75.
— Далас, непременно трябва да поговорим. Спешно е!
— Разбира се, че е спешно — иска първа да ме интервюира — промърмори Ив и насочи колата обратно към централното полицейско управление. — Защо си въобразява, че ще разговарям с нея преди официалната пресконференция?
— Може би защото сте приятелки — предположи помощничката й и отново отхапа от вкусния сандвич с лук и соева наденичка.
— Надин отлично знае, че не мога да пренебрегна моите служебни задължения заради приятелството ни.
— Далас! — Красивото, умело гримирано лице на репортерката изглеждаше напрегнато. В гласа й се долавяше истерична нотка. — Спешно е! Въпросът е личен. Моля те, ако ме чуваш, обади се. Готова съм да се срещнем по всяко време и където пожелаеш.
Ив изруга и включи своя микрофон:
— Чакам те в „Синята катерица“. Ела веднага.
— Далас…
— Мога да ти отделя пет минути. Побързай.
Ив отдавна не беше идвала в „Синята катерица“. Заведението беше долнопробно, но с него бяха свързани много сантиментални спомени. Преди време тук пееше приятелката й Мейвис, чиито изпълнения бяха придружени с невероятно кълчене и подскачане, а тоалетите й не се поддаваха на описание.