Докато разследваше труден и заплетен случай, Ив беше отишла в клуба, за да се напие до забрава. Ала Рурк я беше проследил и я беше извел от заведението, преди тя да осъществи намерението си. През онази нощ за пръв път се бе любила с него.
Сексът с Рурк действаше много по-зашеметяващо от алкохола.
Настани се в едно сепаре и се запита дали да не си поръча чаша отвратително кафе в памет на миналото, но в този момент Надин влезе в клуба. Приближи се до сепарето и без да бърза, свали пъстрия шал, който беше омотала около шията си. Нерешително подръпна бретона си и се обърна към Пийбоди:
— Извинявай, ще ни оставиш ли за малко насаме?
— Веднага изчезвам. — Преди да излезе от сепарето, Пийбоди окуражително потупа по рамото репортерката, която изглеждаше много разстроена. — Отивам на бара да погледам холограмните игри.
— Благодаря, че дойде — обърна се Надин към Ив. — Отдавна не сме били тук.
— И по-добре да избягваме този клуб, ако ни е мил животът — кисело процеди Ив. Видя, че към сепарето се приближава сервитьорка и побърза да остави значката си на видно място на масата. С Надин не им беше до обяд, още повече имаше опасност да получат хранително отравяне. — Какво се е случило? Защо си толкова разтревожена?
— Може би безпокойството ми е неоправдано. — Надин затвори очи и отметна косата си. Ив забеляза, че репортерката има изрусени кичури. За кой ли път се запита защо жените непрекъснато сменят цвета на косата си. Според нея посещението при фризьор беше губене на ценно време.
— Става въпрос за Ричард Дрейко — промълви Надин.
— Не желая да обсъждам случая с теб! — Ив рязко протегна ръка, прибра значката си и понечи да стане. — Пресконференцията започва в два следобед.
— Спала съм с него — прошепна репортерката.
— Боже мой! — Ив отново седна и изгледа приятелката си. — Кога?
— Малко след като започнах да водя предаванията на живо по Канал 75. По онова време още не се занимавах с криминалната хроника. Отразявах светски събития, срещах се с прочути личности. Един ден ми се обади Ричард Дрейко: държал лично да ми каже, че се възхищава от работата ми и от интересните ми предавания. Бях ужасно поласкана от вниманието му, тъй като се срамувах от глупавите си репортажи. — Тя машинално омота шала около китката си. — Покани ме на вечеря… беше много привлекателен и изискан кавалер. Накратко казано, станахме любовници.
— Било е преди… чакай да пресметна… преди около пет години.
— Преди шест — уточни Надин и потърка устните си. Никога досега не го беше правила. Репортерките, чиито предавания се излъчват на живо, винаги трябва да са грижливо гримирани. — Станахме любовници, но не веднага. В продължение на две седмици посещавахме ресторанти, театрални постановки и празненства, или се разхождахме по улиците. После той ми предложи да прекараме двата почивни дни в Париж. — Тя закри с длани лицето си и изстена: — Каква наивна романтичка съм била, Далас!
— Влюбила си се в него, така ли?
— Да. Влюбих се до уши в този мръсник, отдадох му се тялом и духом. Бяхме заедно три месеца, а аз, глупачката, вече си представях как ще се оженим, ще си купим къща в провинцията и ще си народим куп дечурлига.
Ив седеше като на тръни. Емоционалните изблици и изповедите винаги я караха да се чувства неловко.
Надин отпусна ръце, отметна глава и дрезгаво се изсмя:
— Само че ме очакваше голяма изненада — открих, че мръсният червей ме мами… всъщност нямах само една съперница, а три-четири. Малко преди да започне предаването ми, случайно гледах клюкарската хроника и видях Ричард да прегръща едрогърда блондинка в някакъв моден клуб. Казах му, че съм разбрала за връзката му с русокосата, а той се усмихна и заяви: „Защо вдигаш толкова пара? Падам си по жените и туйто.“ Подлецът разби сърцето ми и дори не си направи труда да ме излъже. Даже успя да ме вкара обратно в леглото си. Срамувам се да го призная, но този човек имаше необяснима власт над мен. Последваха нови унижения, веднъж, след като се беше любил с мен и още бях гола в леглото, му телефонира друга жена и без капчица срам той си уговори среща с нея.
— Сигурно така си го подредила, че месеци е лежал в болницата.
Надин вяло се усмихна:
— Съжалявам, че не го пребих. Знаеш ли какво направих? Пъхнах се под завивките и се разридах като дете.
— Извинявай. Май бръкнах с пръст в раната. Все пак не бива да се тревожиш заради връзката си с него. Оттогава са изминали шест години.
— Срещнах се с Ричард същата вечер, когато го убиха.