— Мамка му! — Ив се облегна назад и притисна с пръсти клепачите си. — Само това липсваше!
— Той ми телефонира.
— Млъкни! Не желая да чуя нито дума повече. Ще разговаряме само в присъствието на твоя адвокат.
— Далас! — Репортерката я сграбчи за китката. — Изслушай ме. Трябва да го споделя с теб. После ще ми обясниш какви неприятности ме очакват.
— Мамка му! Мамка му! — Ив натисна бутона за менюто и си поръча кафе. — Не съм те уведомила какви са правата ти. Няма да го направя. Ще се престоря, че не съм чула разказа ти.
— Ричард ми се обади. Заяви, че непрекъснато мислил за мен, за времето, когато сме били заедно. Искало му се да подновим нашата връзка. Понечих да го изругая, да му кажа да върви по дяволите, сетне надделя желанието да отмъстя. Дори след шест години му имах зъб заради униженията, на които ме беше подложил. Съгласих се да отида в хотела му. Ако прегледате записите от охранителните камери, сигурно ще видите как влизам във фоайето.
— Сигурно.
— Ричард беше поръчал вечеря за двама. Беше си спомнил какво сме консумирали при първата ни среща. А може би е поръчвал едно и също, когато за пръв път е излизал с някоя жена. Би било типично за него. Дано не намери покой дори в ада! — Надин въздъхна, помълча няколко секунди и поднови разказа си: — Постарах се да изглеждам добре — купих си нова рокля, промених прическата си. — Тя машинално прокара пръсти през косата си. — Ричард ми наля шампанско, поведохме разговор. Всичките му номера ми бяха до болка познати, не бях забравила абсурдните му трикове за прелъстяване на жените. Когато нежно погали страната ми и ме изгледа печално, сякаш сърцето му се късаше за мен, плиснах шампанското в лицето му и му наговорих всичко, което трябваше да му кажа още преди шест години. Избухна страхотен скандал. Разменихме си обиди и плесници, изпочупихме чашите.
— Нима си е позволил да те удари?
— Аз бях по-нападателна. Зашлевих му плесница, той отвърна със същото. Не му останах длъжна — така го ударих в корема, че нещастникът сума време не можа да си поеме въздух. Победоносно напуснах стаята, като го оставих превит на две на канапето. Чувствах се на седмото небе.
— Питам се как ли изглеждаш на записа, направен от охранителната камера. Дали външният ти вид е издавал какво се е случило?
— Нямам представа. — Надин отново потърка устните си. — Може би косата ми е била разчорлена… не съм сигурна. Не ми пукаше как изглеждам. Бях щастлива, че съм защитила достойнството си. После обаче… Далас, допуснах фатална грешка!
В този момент автоматът за сервиране избълва рядкото кафе. Ив подаде чашата на репортерката, която на един дъх изпи отвратителната кафеникава течност и продължи да говори:
— Снощи отидох в театъра. Исках да се уверя, че като видя Ричард, любовта ми няма да се пробуди. — Вече не трепереше, горещото кафе й беше помогнало да се посъвземе. — Видях мръсника и не почувствах нищо — най-сетне се бях отървала от маниакалната любов към него. Бях толкова доволна от себе си, че през антракта използвах репортерската си карта, за да ме допуснат до гримьорните, за да му кажа истината в очите.
— Господи, нима снощи си разговаряла с него?
— Не. Докато вървях по коридора към гримьорната му, реших, че ако след скандала се срещна с него, сама още разваля ефекта от всичко, което му бях наговорила. Нищо чудно той да си въобрази, че още го обичам и да бъде поласкан. Ето защо се отказах. Напуснах театъра през входа за актьорите и часове наред безцелно вървях по улиците, като от време навреме спирах пред някоя витрина. Влязох в някакъв хотелски бар и изпих чаша вино, после се прибрах у дома. Тази сутрин разбрах, че Ричард е бил убит и изпаднах в паника. Обадих се в службата да съобщя, че съм болна. Наистина ми беше зле, повръщах през целия ден. Изведнъж ми хрумна да поговоря с теб. Трябваше да ти го кажа! Не знам какво да правя!
— Сигурна ли си, че докато си била зад кулисите, си вървяла само по коридора, където са гримьорните? Влизала ли си в някое помещение?
— Не съм, кълна се.
— Видя ли те някой?
— Нямам представа. Може би… Нямах намерение да се крия.
— Ето какво ще направим: ще направим запис на показанията ти. В твой интерес е да се знае, че доброволно си ни съобщила информацията. Междувременно се постарай да си намериш добър адвокат. Разкажи му всичко, което сподели с мен.
— Добре.
— Помисли дали не си пропуснала да ми кажеш нещо. Интересуват ме дори най-незначителните подробности.
— Разказах ти всичко от игла до конец. Срещнах се с Ричард в хотела, после го видях само на сцената. По отношение на него бях истинско безгръбначно, Далас, но вече съм осъзнала грешката си. Не съм и страхливка — ако исках да убия мръсника, отдавна щях да го сторя сама, без да накисна невинен човек.